Уикипедия

Димитър Занешев (революционер)

български революционер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Занешев.

Димитър Иванов Занешев, наричан Димитруш, е български просветен деец и революционер, ръководител на Воденския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Димитър Занешев
български революционер
Роден
Починал
24 ноември 1962 г. (86 г.)
Семейство
РодЗанешеви
БащаИван Занешев
Братя/сестриХристо Занешев
Димитър Занешев в Общомедия

Биография редактиране

Димитър Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. Роден е на 21 януари 1876 година във Воден, тогава в Османската империя.

Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на ВМОК в селата Тушим и Сборско от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с Радомир Атанасов и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо.[2] През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със Солунските атентати.[3]

Димитър Занешев е ръководител на ВМОРО във Воденско и като такъв е делегат на Солунския конгрес от 1903 година.[4] Възпитаник е и на Солунската българска мъжка гимназия, макар да не успява да я завърши.[5] Преди Илинденско-Преображенското въстание Димитър Занешев е секретар в четата на Кара Ташо[6], а по време на въстанието заедно с Аргир Манасиев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на Революционен окръг „Кожух“.[7] През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на Лука Иванов във Воденско и води редица сражения с гръцки андарти. Не успява да участва на Втория Солунски окръжен конгрес в Света гора, но изпраща писмо със своето мнение[8]. През октомври 1906 година гръцкия андарт Николаос Рокас предлага примирие на Димитър Занешев,[9] което той отхвърля.[10]

В периода декември 1906 – януари 1907 година участва в Съвещателното събрание на ВМОРО в София и подписва документа изложение на организацията.[11]

 
Паметна плоча в Несебър.

Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по френски език първо в Битоля, а след това и в Дупница. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на Балканската война, казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери:

„ Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием.[12] “

След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО.[13] През Първата световна война работи във военното комендантство в град Фере.[14] През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО.[15]

Напуска окупираната от Гърция Егейска Македония и първоначално се установява в София. По-късно се изселва в Месемврия, където в 1924 година участва в основаването на Месемврийското македонско братство.[16] Занешев е председател на Македонския клуб за благотворителност за бежанците „Тодор Александров“ до смъртта си. Избиран е многократно за общински съветник, а от 14 април 1928 година до 25 май 1928 година е председател на тричленната комисия (кмет) на града. Позициите на Занешев усилват влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в цяло Анхиалско.[17]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[18]

Умира в София през 1962 година.[19]

В Несебър има улица на името на Димитър Занешев, а през май 2009 година е поставена и негова паметна плоча.

Бележки редактиране

  1. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. ↑ Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, Архивите говорят, Том 25. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г., София, 2003 г., стр.30
  3. ↑ Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2
  4. ↑ Солунски конгрес, 1903 година - македонска езикова норма
  5. ↑ Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  6. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  7. ↑ Въстаническият щаб на „Кожух“ - вестник Българска армия
  8. ↑ Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“
  9. ↑ Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев
  10. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, Νικόλαου Ρόκα, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924044205/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=22&lq=%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%B9%CF%84%CE%B1%CF%84%CE%B6%CE%AE%CE%B4%CE%B5%CF%82&show=1, посетен на 19 декември 2011 
  11. ↑ „Изложение на болшинството делегати на Общия конгрес на Организацията“, 15 януари 1907 година, ВМОРО
  12. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 342.
  13. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 258.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 58.
  15. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87–91.
  16. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 530 – 531.
  17. ↑ Кметове на Несебър след 1878 г. // Община Несебър. Посетен на 7 декември 2019 г.
  18. ↑ Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012. с. 134.
  19. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 165.
Марин Маждраков → кмет на Месемврия
(14 април 1928 – 25 май 1928) 		→ Антон Атанасов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Занешев_(революционер)&oldid=12046744“.