Кафяви горски почви: Разлика между версии

 

'''Кафявите горски почви''' са [[пясък|песъчливо]]-[[глина|глинести]]. Те са най-широко разпространените почви в планинските райони над 600м надморска височина. Тези почви са богати на хумус – до 12%, но хумусното вещество не е много качествено – не е завършен процесът на хумификация. Реакцията е слабо кисела – pH 5,5-6. Средно запасени са с усвоим азот и усвоим фосфор. Нуждаят се от комбинирано торене. На тях обикновено има горска растителност, рядко се използват за земеделие (най-често картофи). В по-високите части на планините кафявите горски почви преминават в тъмноцветни горски и планинско-ливадни. На повърхността обикновено има до 5см горска постилка от мъртви органични остатъци, след което – 10 до 60см – хумусно-акумулативен хоризонт. Фрагментирани са – съдържат островърхи камъни в целия профил.

В долната част на средния лесорастителен пояс. Всички наши планини имат кафяви горски почви. Разпространени са в 3 района – старопланински, македоно-родопски и витошко-средногорски.

Формира се изцяло под влиянието на дървесна растителност. Горунови насаждения, букови, черен и бял бор, ела и смърч.

Безкарбонатни – гранит, гнайсите, шисти, пясъчници и др. Върху карбонатни са се образували карбонатни кафяви горски почви.

Характерна особеност на нашите кафяви горски почви е липсата на оподзоляване в хумусния хоризонт при отсъствие на СаСО3 в основната скала и наличността на много ярко кафяво до червеникаво оцветяване.

Тъмните кафяви почви са характерни за северните и близки до тях изложения. Отличават се с голямата си мощност, добре изразен хумусно-акумулативен хоризонт и малка скелетност. Имат големи запаси от хранителни в-ва и висок капацитет на активна влага. Това ги прави в повечето случаи почви с високи лесорастителни св-ва, върху които успешно растат насаждения от бук, ела, смърч, бял бор и др.

Светлите кафяви почви са характерни за южните и близки до тях изложения. Те са маломощни, със скъсен хумусен хоризонт и наличие на много скелет. Заемат се главно от различно продуктивни белоборови насаждения. Бук, смърч, ела – лош растеж и малка продуктивност.

Те са най-типичният представител на горските почви у нас. Дори и сега протича горският почвообразувателен процес. КГП най-често имат формирани всички хоризонти А0, А, В, С и Д.

МГП има твърде разнообразна мощност както в зависимост от насажденията, така и от условията на месторастене.

КГП са с лек механичен състав. Отличават се с значителна скелетност. Има интензивно глинообразуване.

От гледна точка на горското стопанство КГП са твърде плодородни. Тук растат най-производителните букови и иглолистни гори. Поради релефа протичат интензивни ерозионни процеси, където лесорастителните св-ва са лоши. Така и плитките на южни изложения почви.