Краище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Suvorov (беседа | приноси)
Ред 29:
Областта е подчертано планинска, прорязана от дълбоки долини и речни корита. Включва:
* Планини: [[Руй (планина)|Руйско]]-[[Верила|Верилската]] планинска редица, [[Земенска планина|Земенската]], [[Конявска планина|Конявската]] и [[Милевска планина|Милевската]] планини, [[Голо бърдо (планина)|Голо бърдо]] и др.
* Котловини: [[Трънска котловина|Трънска]], [[Брезнишка котловина|Брезнишка]], [[Дивлянска котловина|Дивлянска]], [[Радомирска котловина|Радомирска]], [[Пернишка котловина|Пернишка]], [[Кюстендилска котловина|Кюстендилска]], [[Самоковска котловина|Самоковска]], Долнобалканска и др.
Средната надморска височина на селата от Кюстендилско Краище (тези на българска територия) е 962 м. Най-ниско разположеното село е Полска Скакавица (в частта си край р.Струма) - 580 м н.в., а най-високо - с. Царица(от 1955 г. присъединено към Побит камък) - 1450 м н.в.
Характерно за строежа на Краището е наличието на много антиклинални и синклинални гънки. Тук се разкриват скали с различна възраст и строеж ­ допалеозойски метаморфни скали, мезозойски варовици и пясъчници, терциерни и кватернерни седименти. Някои от планините на Краището са изградени предимно от варовици, мергели и пясъчници ­ Голо бърдо, Любаш, Черна гора,Земенска и Конявска планина, а други като Милевска планина, Руй планина, Кървав камък, Лисец ­ от гранити и метаморфни скали. Дъната на котловините са заети от акумулативни материали ­ чакъли, пясъци и глини. Част от котловините са били дъна на езерни басейни, в които са се отложили въглищни пластове ­ Пернишки и Бобовдолски басейн.