Прилепски панаир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
 
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни мюсюлмани.<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І (1851-1865), София 1994, с. 38-39.</ref>
В [[1860]] година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за [[Австрия|австрийски]] и [[Германия|германски]] стоки, 3 милона за [[Швейцария|швейцарски]] изделия, 5 милиона за [[Великобритания|британски]] и [[Белгия|белгийски]], а остатъкът - за [[Франция|френски]] и [[Османска империя|османски]] стоки. През тази година Прилеп е посетен от около 200 търговци от [[Битоля|Монастир]], [[Солун]], [[Велес]] и други по-близки или по-далечни градове, включително и от [[Босна (област) |Босна]], Северна и Централна [[Албания]], [[София]], [[Одрин]] и [[Пловдив]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. І, София 1994, с. 134, 136.</ref>
 
Според руския консул в Битоля, Михаил Хитрово, който посещава панаира през [[1861]] година, това е вторият по значимост панаир в Македония след [[Серски панаир|Серския]]. На него се търгуват стоки от [[Албания]], [[Австрия]], [[Румелия]] и [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Хитрово"/> Стоките на панаира се докарват с коне, волски коли, а в по-редки случаи - и с камили.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том IІ, с. 140-141.</ref> В 1869 година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том IІ, с. 197-198.</ref>
 
През [[1875]] година, която е сред по-неблагоприятните за панаира поради влиянието на размириците в [[Херцеговина]], са доставени стоки от много от по-развитите европейски страни - [[Великобритания]], [[Франция]], [[Швейцария]], [[Австро-Унгария]], [[Германия]], [[Белгия]]. [[Османска империя|Османската империя]] е представена освен с продукцията на Битолския вилает със стоки от [[Цариград]], [[Бурса]], [[Самоков]], [[София]], [[Сяр]], [[Призрен]], [[Шкодра]], [[Янина]], [[Велико Търново|Търново]], [[Пловдив]] и [[Босна]].