Прилепски панаир

Прилепският панаир, или Прилепски панагюр, е търговски панаир, провеждан в миналото в град Прилеп, Вардарска Македония. Възприеман е от съвременниците му като един от трите панаира, заедно с Узунджовския и Ескиджумайския, имащи най-голямо значение за търговската дейност на българите през 70-те години на XIX век.[1]

Дати на провежданеРедактиране

В началото на 60-те години на XIX век Прилепският панаир е откриван на 15 август, на християнския празник Успение на Пресвета Богородица и продължава 15 дни[2] или около месец.[3] Според други данни, се е провеждал между 1 и 15[4][5] или между 13 и 27 - 28 август (по Григорианския календар).[6][7][8] Тези данни преобладават по отношение на втората половина на 60-те години и по-късно.

Стопанско значениеРедактиране

От сведенията на френския дипломат и пътешественик Еспри-Мари Кузинери, който в края на XVIII или в началото на XIX век се присъединява към керван, пътуващ за Прилепския панаир, може да се съди, че панаирът се е провеждал в края на 18 столетие. Керванът, за който пише Кузинери, се е състоял от 200 коня, пренасящи стоки на Солунски търговци.[9]

През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в Македония и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.[10] В доклад на австро-унгарския консул в Битоля, Франц фон Кнапич от 1876 година се посочва, че „като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“ заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на XIX век.[11]

В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни мюсюлмани.[11] През 1851 година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.[12] От 1852 година панаирът започва отново да се провежда.[13]

В 1860 година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за австрийски и германски стоки, 3 милона за швейцарски изделия, 5 милиона за британски и белгийски, а остатъкът - за френски и османски стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от Монастир, Солун, Велес и други по-близки или по-далечни градове, включително и от Босна, Северна и Централна Албания, София, Одрин и Пловдив.[14]

Според руския консул в Битоля, Михаил Хитрово, който посещава панаира през 1861 година, това е вторият по значимост панаир в Македония след Серския. На него се търгуват стоки от Австрия, пристигат купувачи от цяла Румелия, Македония и Албания.[3] Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година карловски щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри.[15] Стоките на панаира се докарват с коне, волски коли, а в по-редки случаи - и с камили.[16] В 1869 година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.[17]

През 1875 година, която е сред по-неблагоприятните за панаира поради влиянието на размириците в Херцеговина, са доставени стоки от много от по-развитите европейски страни - Великобритания, Франция, Швейцария, Австро-Унгария, Германия, Белгия. Османската империя е представена освен с продукцията на Битолския вилает със стоки от Цариград, Бурса, Самоков, София, Сяр, Призрен, Шкодра, Янина, Търново, Пловдив и Босна.

През 1876 година, поради войната със Сърбия Прилепският панаир няма успех. Австроунгарският консул в Битоля отбелязва, че не са пристигнали купувачи - от околиите на Скопие, София, Ниш, Митровица, Призрен, заради създадената от башибозуците несигурност, а от Албания – заради зачисляването на ежегодните купувачи към различните видове военни части.[18]

Социална и културна роляРедактиране

Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Руският консул в Битоля Хитрово отбелязва:

„Седмица-две преди откриването на панаира пътят от Битоля за Прилеп, има някакъв празничен вид и се оживява от необичайно движение ... цялата Битоля, пашата с целия меджлис (административния съвет), и кадиите, и мюфтиите, и чиновниците с всевъзможни наименования, и консулите, и всички европейци, всички се отправят към Прилеп и Битоля по време на панагира съвършено опустява“.[3]

Тази картина се допълва от наблюденията на австро-унгарския консул Кнапич:

Пъстра тълпа от дошли от близо и далеч българи, гърци, турци, власи и евреи, от албанци - християни и мохамедани, от цигани изпълва уличките и площадите на малкия градец. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд...[19]

Прилепският панаир има отражение върху различни страни от културния живот на местните жители. Както отбелязва Кузман Шапкарев през 1872 година, „Панаирът е причина за разпространението на модите в овой град“.[20]

Посетителите на Прилепския панаир общуват духовно, разискват политически и културно-просветни въпроси.[21] Преди и по време на панаира се провеждат редица културно-просветни прояви, извършва се търговия на книжарски стоки, включително и на български учебници, уславят се учители.[5][22] През 1868 година, от 1 до 15 август се изнасят вечерни просветни беседи, в които взимат участие български учители и обществени дейци както от града, така и от Битоля и Велес.[23] Христо Шалдев определя тези събития като „първата конференция на българското учителство в Македония“, последвана от учителския събор от август 1871 година.[24]

През 1870 година по време на панаира работят четири книжарници.[21] В 1875 година на Прилепския панаир са извършени продажби на книги на турски, гръцки и български език на стойност около 400-500 турски лири.[11]

БележкиРедактиране

  1. В. „Век“, Цариград, год. 1, № 33, 7 септември 1874. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 243.
  2. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I (1851-1865), София 1994, с. 134, 136, 175-176, 368, 375. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851-1865), Sofia 1994, p. 134, 136, 175-176, 368, 375.
  3. а б в Хитрово, М. А. Поездка на Прилепскую ярмарку и в монастыри Св. Архангел и Тресковец (Из путевых записок), - в: Русский вестник № 3, 1863
  4. Алексиев, Никола. Българи-търговци в Солун, - в: Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора, София 1985.
  5. а б Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, София 1984, с. 126-127.
  6. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 100, 201, 203, 284, 293.
  7. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III (1872-1878), София 2001, с. 155, 212. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III (1872-1878), Sofia 2001, p. 155, 212.
  8. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II (1866-1871), София 1998, с. 140-141, 195, 197-1981 252-253, 255-256, 279. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 140-141, 195, 197-198, 252-253, 255-256, 279.
  9. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 58-59.
  10. Историја на македонскиот народ, Скопје 1988, с. 111.
  11. а б в Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 212-216, 218-222.
  12. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 38-39.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г.
  14. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 134, 136.
  15. Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 81.
  16. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 140-141.
  17. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 197-198.
  18. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 265-266.
  19. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 213, 219-220.
  20. Читалище, № 2, 1871, с. 169, цит по Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 41.
  21. а б Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 42.
  22. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 58.
  23. Бобчев, Илия. Македонските българи и българската народна просвета. Предимно до учредяване на Българската екзархия, София 1922, с. 15.
  24. Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 70.