Клетъчна мрежа: Разлика между версии

Основното изискване за създаването на успешна клетъчна мрежа е да има развит и стандартизиран метод за да може всяка отделна базова станция да различава сигнала, произведен от нейния собствен приемо-предавател, от другите сигнали, получени от другисъседните на нея приемо-предаватели. Понастоящем има две стандартизирани решения на този проблем:

Принципът на CDMA е по-сложен, но дава същият резултат; отделните [[приемо-предавател]]и могат да изберат една клетка и да я слушат. Други различни методи за мултиплексизация, като [[поларизационнополяризационно деление на многократния достъп]] (PDMA) и [[времево деление на многократния достъп]] (TDMA) не могат да бъдат използвани за разделяне на сигналите от една клетка към следващата, тъй като ефекта на двете варира с позицияпозицията и това би направило отделянето на сигнала на практика невъзможно. Въпреки всичко [[времево деление на многократния достъп]], се използва в комбинация FDMA или CDMA в редица систелисистеми, за да даде многобройни канали в покривната площ на клетката.

В случая на гореспоменатите компании за [[такси]]та, всяко радио си има копче. Копчето действа, като канален превключвател и позволява на радиото да се настройва на различни честоти. Когато се движат наколоиз града, шофьорите сменят от канал на канал. Шофьорите знаят, горе-долу коя [[честота]] каква площ покрива. Когато не получат сигнал от приемо-предавателя, те пробват други канали за да разберат, кой от тях работи. Таксиметровите шофьори могат да говорят само по един, когато са поканени от оператора (в известен смисъл TDMA).