Исая Серски (XIX век): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
==Биография==
Роден е около 1800 година в [[Неврокоп|неврокопското]] село [[Търлис]]. Учи в гръцкото училище в [[Мелник]], където е съученик с [[Неофит Рилски]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/dva-sandzaka-ot-istochna-makedonija.html Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.57.]</ref> До 1851 година следва в [[Семинария в Халки|семинарията]] на остров [[Халки]]. През същата година се завръща в родното си село. Тук той служи до 1856 година, като свещеник и учител. Възстановява местното училище и въвежда обучение и на [[български език]]. По-късно е учител в градовете [[Неврокоп]] и [[Сяр]]. В 1862 година заминава за [[Русия]] с монах [[Дионисий Москов]] да събират помощи за манастира [[Серски манастир|„Свети Йоан Предтеча“]] край Сяр. Оттам двамата донасят много богослужебни книги и учебници. След завръщането си се установява в Неврокоп.
Архимандрит Исая активно се включва активно в [[Борба за българска църковна независимост|борбите за независима българска църква]]. През 1873 - 1876 участва в дейността на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]]. През 1873 година е издигната кандидатурата му за български архиерей на проектираната [[Неврокопска епархия]]. Подържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]]. Заради патриотичната си дейност през 1876 година е съден от турски военен съд. Хвърлен е в затвора, но успява да избяга. Установява се в село [[Ковачево (Област Пазарджик)|Ковачево]], [[Пазарджик|Пазарджишко]], където през 1880 година почива.
| |||