Исая Серски (XIX век)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския духовник и книжовник от XIX век. За книжовника от XIV век вижте Исая Серски (XIV век).

Хаджи Исая или Исай е български възрожденски църковен деец в Източна Македония, архимандрит и учител.[1][2][3][4]

Исая
български църковен деец
Роден
около 1800 г.
Починал
1880 г. (80 г.)

Религия Православие
Образование Халкинска семинария
Корица на Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864. на архимандрит Исая

БиографияРедактиране

Роден е около 1800 година в неврокопското село Търлис. По препоръка на Теодосий Гологанов e определен от Патриаршията за проповедник на неврокопските села. Като стипендиант на манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Сяр учи в семинарията на остров Халки. Тук негов учител е Неофит Рилски, който преподава църковнославянски език. През 1851 година се завръща в родното си село и до 1856 година служи, като духовник и учител. Започва да проповядва на български език из Неврокопско. Възстановява местното училище и преподава на български. По-късно е учител в градовете Неврокоп и Сяр. В 1862 година заминава за Русия с монах Дионисий Москов да събират помощи за манастира „Свети Йоан Предтеча“. Оттам двамата през 1865 година донасят много богослужебни книги и учебници. След завръщането си се установява в Неврокоп.

Хаджи Исая е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония. Той активно се включва активно в борбите за независима българска църква. Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[5] През 1873 - 1876 участва в дейността на учителско дружество „Просвещение“. През 1873 година е издигната кандидатурата му за български архиерей на проектираната Неврокопска епархия.

Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович, който в 1889 година публикува предоставените от архимандрит Исая данни в своя „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[6]

Многократно е преследван от гръцкото духовенство и затварян османските власти. Заради патриотичната си дейност през 1876 година е съден от турски военен съд. Хвърлен е в затвора, но успява да избяга. Установява се в село Ковачево, Пазарджишко, където през 1880 година почива в крайна бедност.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.341.
  4. Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 72-73.
  5. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 2-3, София, 1931, стр.139
  6. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.