Мишел Петручани: Разлика между версии

'''Мишел Петручани''' ({{lang-en|Michel Petrucciani}}) ([[28 декември]]е [[1962]] г., [[Оранж (Воклюз)французи|Оранж]], [[Франция]] – [[6 януари]] [[1999]] г., [[Ню Йорк]], [[САЩ]]) е [[френски]] [[джаз]] [[пиано|пианист]].

Мишел Петручани е роден в италианско–френскаиталианско–френско семейство с музикантско потекло. Баща му Тони е свирил на [[китара]], брат му Луис - на [[Бас китара|бас китара]], а най-малкият му брат също свири на китара. Мишел е роден с [[Остеогенезис имперфекта]], [[генетично заболяване]], което причинява крехки и чупливи кости, а в неговия случай и нисък ръст. Заболяването често се свързва и с различни [[белодробни заболявания]]. В ранната му кариера баща му и брат му се грижат за него, тъй като той не е можел да ходи сам.

В ранните си години той става голям фенпочитател на [[Дюк Елингтън]] и иска да стане голям пианист като него. Въпреки че дълги години е бил [[класическа музика|класически]] пианист, джазът става негова страст. Първият му професионален концерт е на 13-годишна възраст. На тези години той още е доста крехък и има нужда да бъде наглеждан, когато е на пианото. Неговият ръст не му позволява да достига педалите без чужда помощ, но ръцете му са с нормална дължина. Това обаче се оказва и негово предимство, тъй като в началото на кариерата му неговият мениджър често тайно го пренасял в хотелската стая в куфар, за да пести пари. На 18-годишна възраст той вече е част от успешно трио. Той се мести в Америка през [[1982]] г., където успешно окуражава [[Чарлз Лойд]] да продължи да свири активно. През [[1986]] г. Петручани записва албум с изпълнение на живо с [[Уейни Шортър]] и [[Джим Хол]]. Той свири също и с други изпълнители от американската джаз сцена, включително [[Дизи Гилеспи]].

В личния си живот той има три значими връзки. НеговиятПървият първиму брак е с италианската пианистка [[Джилда Бута]], който завършва с развод. Той е баща на две деца, едно от които наследява неговото заболяване. Има и доведен син на име Ричард Роперч.

Мишел Петручани умира малкоскоро след като навършва 36 години от инфекция на белия дроб.

* ''Live at the Village Vanguard (Michel Petrucciani album)'' (1984)

* ''Power of Three'' (1986), съсс [[Уейни Шортър]] andи [[Джим Хал]])

* ''The Manhattan Project''(1990) съсс [[Уейни Шортър]], [[Стенли Кларк]], [[Лени Уайт]], [[Джил Голдщайн]] и Пит Ливайн

* ''Conference De Presse'' (с [[Еди Луис]]), (1994)

* ''Flamingo'' (със [[СтефаниСтефан Грапели]]), (1996)

* ''Conversation'' (2001), с Тони Петручани)