Дора Метева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Meteff (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо |
| име = Дора Метева |
| портрет = dot.png|
| описание = поетеса и преводач |
| наставка =а |а
| роден-дата = [[24 март]] [[1894]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| починал-дата = [[7 март]] [[1967]]|
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
'''Дора (Теодора) Василева Аврамова - по мъж Лалю Метева''' (24 март 1894, [[София]] — 7 март 1967, [[София]]) е [[българска]] [[поетеса]], учителка, [[преводач]] и редактор на преводи. Твори под псевдонима Дарина Апостолова.
 
Родена на [[24 март]] [[1894]] г. в гр. [[София]], в семейството на [[Васил Аврамов]] (1863-1946) от Калофер и Цветана Кънчева (1864-1943) от Габрово. Има двама братя - художника [[Никола Аврамов]] (1897-1945) и Рачо Аврамов (1900-1972). Омъжена за един от най-заможните българи — индустриалеца [[Лалю Метев]] Чехларов (1885-1957) от Габрово. Техен осиновен син е проф. [[Васил Метев]] (1931-2007), върху когото като настойници оказват силно въздействие за формирането на цялостната му личност [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/20-Metev.htm].
 
Възпитаничка на Втора девическа гимназия „Отец Паисий“. Живее със семейството си в кв. Ючбунар на улица "Отец„Отец Паисий"Паисий“ № 34 в голяма къща с приветлив двор.
Родена на [[24 март]] [[1894]] г. в гр. [[София]], в семейството на [[Васил Аврамов]] (1863-1946) от Калофер и Цветана Кънчева (1864-1943) от Габрово. Има двама братя - художника [[Никола Аврамов]] (1897-1945) и Рачо Аврамов (1900-1972).
 
Дора Аврамова е избирана неколкократно за Мис "София"„София“, конкурса за "Мис„Мис България"България“ - в тогавашния му вариант.
Омъжена за един от най-заможните българи - индустриалеца [[Лалю Метев]] Чехларов (1885-1957) от Габрово.
 
През 1916 г. завършва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на [[Софийския университет]]. През 1918 г. придобива учителска правоспособност.
Техен осиновен син е проф. [[Васил Метев]] (1931-2007), върху когото като настойници оказват силно въздействие за формирането на цялостната му личност [http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/20-Metev.htm].
 
Назначена е за учителка по български език в Първа Софийска девическа гимназия (днес 7-мо СОУ „Св. Седмочисленици“). Любопитен факт е, че си позволява да напише оценка "слаб"„слаб“ на дъщерята на тогавашния министър-председател [[Александър Стамболийски]], нещо което не си е бил позволявал до момента нито един учител в страната. Веднага след това, през същата 1920 г., Дора Аврамова-Метева е уволнена от Първа Софийска девическа гимназия заради открито изразяваните критики и прогресивни идеи.
 
Заема се изключетелно с благотворителност и заниманията си като филолог. Превежда романа "Освобождение"„Освобождение“ (втора част на "Силния„Силния човек"човек“) от Станислав Пшибишевски.
Възпитаничка на Втора девическа гимназия "Отец Паисий".
 
За тях някога [[Христо Ясенов]] (1889-1925) е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната (1912-1918).
Живее със семейството си в кв. Ючбунар на улица "Отец Паисий" № 34 в голяма къща с приветлив двор.
 
Всички стихове на Дора Метева, под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от [http://www.standartnews.com/archive/2005/10/09/folio/index.htm Христо Чолчев] тогава "Вестник„Вестник за жената"жената“.
Дора Аврамова е избирана неколкократно за Мис "София", конкурса за "Мис България" - в тогавашния му вариант.
 
През 1916 г. завършва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на [[Софийския университет]].
 
През 1918 г. придобива учителска правоспособност.
 
Назначена е за учителка по български език в Първа Софийска девическа гимназия (днес 7-мо СОУ "Св. Седмочисленици").
 
Любопитен факт е, че си позволява да напише оценка "слаб" на дъщерята на тогавашния министър-председател [[Александър Стамболийски]], нещо което не си е бил позволявал до момента нито един учител в страната.
 
Веднага след това, през същата 1920 г., Дора Аврамова-Метева е уволнена от Първа Софийска девическа гимназия заради открито изразяваните критики и прогресивни идеи.
 
Заема се изключетелно с благотворителност и заниманията си като филолог. Превежда романа "Освобождение" (втора част на "Силния човек") от Станислав Пшибишевски.
 
За тях някога [[Христо Ясенов]] (1889-1925) е писал, че са най-хубавите стихове на български против войната (1912-1918).
 
Всички стихове на Дора Метева, под псевдоним Дарина Апостолова са печатани в редактирания от [http://www.standartnews.com/archive/2005/10/09/folio/index.htm Христо Чолчев] тогава "Вестник за жената".
 
На 19 март 1941 г. на основание чл. 43 от ЗИДОИ (ДВ, бр.267/1940) официално осиновява племенника си Васил Метев.
Line 46 ⟶ 32:
По време на Втората световна война открито проявява антихитлериски и антивоенени настроения, поради което не веднъж е била изправяна пред заплахи.
 
След 9 септември 1944 г. попада под ударите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и Закона за трудовата поземлена собственост. Въз основа на което в периода от 1947 г. до години след смъртта ѝ настъпила през 1967 г. са конфискувани или одържавени всичките ѝ имоти и имущества, включително автомобилите и наследствените 1 308 броя акции от [[Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“]] — Плевен.
 
[http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=18578 Принудена е] да работи на хонорар като преводач и редактор на преводи към издателствата „М. Г. Смрикаров"Смрикаров“, "Народна„Народна култура"култура“, "Народна„Народна просвета"просвета“, "Народна„Народна младеж"младеж“, "Партиздат"„Партиздат“, "Отечествен„Отечествен фронт"фронт“, "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, "Военно„Военно издателство"издателство“ и др., за да може да издържа семейството си.
Въз основа на което в периода от 1947 г. до години след смъртта ѝ настъпила през 1967 г. са конфискувани или одържавени всичките ѝ имоти и имущества, включително автомобилите и наследствените 1 308 броя акции от [[:Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев”]] - Плевен.
 
От извършената проверка в архивните фондове на служба "Архив"„Архив“ - МВР относно причините на изселване, се установява следното: По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. на Министъра на вътрешните работи е изселено семейството в състав: Лалю Метев Чехларов - глава, Дора Василева Метева - съпруга, Васил Лалев Метев - син...син… [Из: Писмо Рег. № 32244 от 29.18.1995 на МВР-Служба "Архив„Архив ВНУД"ВНУД“]
[http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=18578 Принудена е] да работи на хонорар като преводач и редактор на преводи към издателствата "М. Г. Смрикаров", "Народна култура", "Народна просвета", "Народна младеж", "Партиздат", "Отечествен фронт", "Наука и изкуство", "Военно издателство" и др., за да може да издържа семейството си.
 
От извършената проверка в архивните фондове на служба "Архив" - МВР относно причините на изселване, се установява следното: По политически причини от София във Враца със заповед № 512/28.10.1949 г. на Министъра на вътрешните работи е изселено семейството в състав: Лалю Метев Чехларов - глава, Дора Василева Метева - съпруга, Васил Лалев Метев - син... [Из: Писмо Рег. № 32244 от 29.18.1995 на МВР-Служба "Архив ВНУД"]
 
== Приноси ==
Превела е над 50 тома от руски и световни класици, сред които:
 
* М. Е. Салтиков-Шчедрин, "Господа„Губернски Головльови"очерки“, М. Г. Смрикаров, 1947
Превела е над 50 тома от руски и световни класици, сред които:
* М. Е. Салтиков-Шчедрин, „Господа Головльови“, М. Г. Смрикаров, 1947
 
* М.ЕВ. Салтиков-ШчедринКостилев, "Губернски„Москва очерки"в поход“, М. Г. Смрикаров, 1947
* Вилис Лацис, [http://www.bgold-books.com/covers/20100717_122241_1.jpg| "Синът„Синът на рибаря"рибаря“], О. Ф., 1950
* М.Е. Салтиков-Шчедрин, "Господа Головльови", М.Г.Смрикаров, 1947
* И. М. Духовни, "Очерки„Очерки по педагогика"педагогика“, Н. И., 19531950 (съвместно с Н. Мънков)
* В. Костилев, "Москва в поход", М.Г.Смрикаров, 1947
* А. С. Макаренко, "Знамена„Знамена на кулите"кулите“, Н. К., 1951
* Вилис Лацис, [http://www.bgold-books.com/covers/20100717_122241_1.jpg| "Синът на рибаря"], О.Ф., 1950
* "ОчеркиАлена поБернашкова, „Пътят е педагогика"открит“, Н.И К., 19501952 (съвместно с НЛ. МънковКацкова)
* И. М. Духовни, „Очерки по педагогика“, Н. И., 1953 (съвместно с Н. Мънков)
* А. С. Макаренко, "Знамена на кулите", Н.К., 1951
* К. Федин, "Скица„Скица на Ленин"Ленин“, в. О. Ф., 1953
* Алена Бернашкова, "Пътят е открит", Н.К., 1952 (съвместно с Л. Кацкова)
* Н. И. Попов, "Дъщерята„Дъщерята на учителя"учителя“, Н. П., 1954
* И. М. Духовни, "Очерки по педагогика", Н.И., 1953 (съвместно с Н. Мънков)
* "Педагогика"„Педагогика“ - учебник за учителските институти, Н. П., 1954 (съвместно с Н. Мънков)
* К. Федин, "Скица на Ленин", в.О.Ф., 1953
* Lu Xun, „Щастливо семейство“, Н. К., 1955
* Н. И. Попов, "Дъщерята на учителя", Н.П., 1954
* Джавахарлал Неру, [http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=8237 "Откриването„Откриването на Индия"Индия“], О. Ф., 1955
* "Педагогика" - учебник за учителските институти, Н.П., 1954 (съвместно с Н. Мънков)
* А. И. Куприн, Избрани произведения в 2 тома, Н. К., 1956
* Lu Xun, "Щастливо семейство", Н.К., 1955
* В. Губарьов, "Госпожица"„Госпожица“, Н. К., 1956
* Джавахарлал Неру, [http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=8237 "Откриването на Индия"], О.Ф., 1955
* АН. И. КупринЧуковски, Избрани„Балтийско произведения в 2 томанебе“, Н. К., 1956
* Чжао Шу-Ли, „В село Санливан“, Н. К., 1957
* В. Губарьов, "Госпожица", Н.К., 1956
* Н.Го ЧуковскиМо-Жо, "БалтийскоИзбрани небе"съчинения, Н. К., 19561958
* ЧжаоХан Шу-ЛиСер Я, "В село Санливан"„Залез“, Н. К., 19571958
* А. С. Макаренко, "Книга„Книга за родителите"родителите“, Н. П., 1960
* Го Мо-Жо, Избрани съчинения, Н.К., 1958
* И. А. Паршин, "Луна"„Луна“, Н. П., Природонаучна библиотека, Физика и математика, 1962 (съвместно с В. Метев)
* Хан Сер Я, "Залез", Н.К., 1958
* Пособие за учители, Н. П., 1963 (съвместно с В. Метев)
* А. С. Макаренко, "Книга за родителите", Н.П., 1960
* А. И. Куприн, „Дуел“, Н. М., 1972
* И. А. Паршин, "Луна", Н.П., Природонаучна библиотека, Физика и математика, 1962 (съвместно с В. Метев)
* К. Федин, "Необикновено„Необикновено лято"лято“, П., I-изд. 1950, II-изд. 1977
* Пособие за учители, Н.П., 1963 (съвместно с В. Метев)
* А. И. Куприн, "Дуел"„Дуел“, НВ.М И., 1972I-изд. 1966, II-изд. 1983
* К. Федин, "Необикновено лято", П., I-изд. 1950, II-изд. 1977
* А. И. Куприн, "Дуел", В.И., I-изд. 1966, II-изд. 1983
 
Участвала е в преводите на повече от 300 книги и 200 филма.
 
== Любопитно ==
Запалена автомобилистка, притежавала луксозен буик и спортен модел ситроен (кабриолет). Първата от трите автомобилистки в България (заедно с [[царица Йоанна]]), за което свиделства изпитен протокол 41227 от 1 август 1930 на Дирекция на полицията.
 
Първата от трите автомобилистки в България (заедно с [[царица Йоанна]]), за което свиделства изпитен протокол 41227 от 1 август 1930 на Дирекция на полицията.
 
== Източници ==
* Александър Сергеевич Пушкин 1799-18371799–1837 - С.: НБКМ: Отдел „Препоръчителна библиография”библиография“, 1974. с. 121 [Със звездичка са означени имената на рецензентите.]
* Бацаров, В. Г. Руско-български фолклорни и литературни връзки. С.: Наука, 1977. с. Аврамова-Метева Д. I, 302, 383.
* Белев, Кръстю. Девойките от завода: роман. - С.: Профиздат, 1951. 437 с.
* Богданов, Иван. Българска литературна периодика С.: Изд. на ОФ, 1972. с. 270, 370.
* Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними - С., 1961.
* Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти - С.: Наука и изкуство, 1978.
* Богданов, Иван. Речник на българските псевдоними: Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти - 3 изд., прераб. и доп. - С.: Берон, 1989. 528 с.
* Вестник на жената: уредник Христо Чолчев - С., 1921-19241921–1924.
* Димитрова, Блага. Йордан Василев. Младостта на Багряна и нейните спътници. С.: Христо Г. Данов, 1975, 750 с.
* Димитрова, Блага. Йордан Василев. Младостта на Багряна - С.: БАН, 1993, 400 с.
* Димитрова, Блага. Йордан Василев. Дни черни и бели - С.: БАН, 1993, 336 с.
* [[Никола Начов]]. [http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=6371 "Калоферъ„Калоферъ въ миналото"миналото“], Калоферска дружба в София, 1927
* Петров, Ивайло, Любен Любенов. Литературната критика за българските преводи и творби на А. С. Пушкин. С.: БАН Марин Дринов, 2006, 744 с.
* Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 2. Руска литература, С., 2001.
* Първа Софийска девическа гимназия. 1879-19291879–1929. Юбилеен сборник - С. 1932, 184 с.
* Эстетика, искусство, человек: о судбах буржоазного искусства: сборник статей - Институт философии - М.: Наука, 1977. 343 с.
 
 
== Външни препратки ==
 
* Спомени на и за Дора Аврамова-Метева [http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=65600]
* Относно: Изселването на сем. Метеви [http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=18578]*