Варана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.233.129.68 (б.), към версия на Kaganer
Ред 16:
 
Възможностите за инвестиране са безкрайни. Може да се инвестира в земеделието, животновъдството /особено в овцевъдството/. Инвестиции могат да бъдат направени и в сферата на екотуризма и в производството на екологично чисти селскостопански продукти.
 
 
Посетете новооткритият сайт на село Варана на адрес - www.varana.dir.bg
 
== История ==
Line 54 ⟶ 51:
 
- няколко запазени римски могили
 
- Защитена месност Карамандол
 
- църква Свети Димитър - 1933г.
 
== Редовни събития ==
 
- Сбор на село Варана - 05-07 ноември
 
- Пенсионерския клуб на селото всяка година провежда традиционни срещи с пенсионерите от село Недан.
 
- Сайт на село Варана е - www.varana,dir.bg
 
== Личности ==
 
ИзвестниятВ село Варана е роден известният бъргарски писател и автор на произведения за деца, роденИван Кръстев Иванов. Роден е на 08.04.1920 година.
Иван Кръстев Иванов
Повече за него на адрес http://geom-bg.com/?p=25987
 
Известният бъргарски писател и автор на произведения за деца, роден на 08.04.1920 година.
Първоначалното си образование получава в град Левски. Тук прави и своите първи опити за писане на стихотворения. По-късно вече като ученик в Плевенската мъжка гимназия сътрудничи и участва в редактирането на средношколското списание „Златоструй”. Завършва гимназията през 1942 г. Следва славянска филология в Софийския университет (1951). Учителства в Бяла, София (1959-1962). Редактор в Радио София (1947-1951), във вестник “Септемврийче” (1951-1959), завежда редакция “Детски картинни книжки” в издателство “Български художник” от 1962 г.
Иван Кръстев е автор на повече от 50 книги за деца и юноши, издадени с тираж приблизително 2 милиона книги. Голяма част от произведенията му са пропити с патриотична и родолюбива тематика.
 
 
акад. Тодор Георгиев Николов
 
Роден през 1931 г. в с. Варана, Плевенска област. Завършил е висше образование по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски“ през 1955 г. Специализирал е в Русия (1960 г.) и Франция (1968). Доктор по геология и доктор на геолого-минералогическите науки, дългогодишен професор в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в Геологическия институт и Географския институт при БАН. Действителен член (академик) на Българската академия на науките. Доктор хонорис кауза на Университета “Пол Сабатие”, Тулуза, Франция. Член на редица български, чуждестранни и международни научни дружества и асоциации. Почетен член на Френското, Сръбското и Българското геологическо дружество. Носител е на национални и чуждестранни ордени и медали. Кавалер на френския орден “Академични палми”. Чел е лекции в редица чуждестранни университети: Франция, Русия, Гърция, Германия, Нова Зеландия.
Основните му научни интереси са в областта на: палеонтологията и стратиграфията; теория на еволюцията; регионалната геология; палеогеграфията и палеоклиматологията. Научно му творчество обхваща над 270 труда, в т.ч. книгите: Биостратиграфия (1977), Les ammonites de la famille Berriasellidae (1982); Дългият път на живота (1983);The Mediterranean Lower Cretaceous (1987); Континенти и океани – вечното движение (1991); Империята на динозаврите (в съавторство с В. Минковска – 2004); Основи на палеонтологията и историчната геология (3-то издание - 2009). Глобални климатични изменения в историята на Земята (2010).
 
 
Паша Христова
 
От селото са и корените на естрадната певицата. Нейните баба и дядо са родени тук, а родителите й се преместват да живеят в гр. Плевен, където е родена. Често като малка е летувала тук при баба и дядо.
 
 
Никола Николов
 
 
Известен наш писател и журналист, по голям брат на Богдан Николов. В стихосбирката "Вечерен сняг" от 2001г. е посветил стихотворение за родното си село.
 
НА РОДНОТО МИ СЕЛО
 
Варана. Ама че то не на всяка карта го има!
 
 
От тук са и корените на естрадната певица Паша Христова.
Стари къщи.
Стари хора.
Стара слава.
Туй си, мое село,
моя мъничка държава.
Все по често
идвам в тебе,
уморен от градски грижи.
Твоят дъх е дъх целебен.
Като княз
по твойте улички се движа.
Много свят обходих вече,
участта ми бе такава -
да пътувам!
Ала някой ден,
от Господа уречен,
ще остана тука.
 
== Бележки ==