Отваря главното меню

Варана̀ е село в Северна България. То се намира в община Левски, област Плевен.

Варана
Общи данни
Население 46 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,531 km²
Надм. височина 65 m
Пощ. код 5911
Тел. код 06539
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 10080
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Варана в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Варана се намира в централна Северна България. Разположено е в община Левски, област Плевен. Въпреки малкото си жители, то все още остава будно и живо, запазило в себе си обичаите, традициите и красотата си. Още на входа си то разкрива една невероятна картинка на малките улички, покривите на къщите, баирчетата, зеленината си и не на последно място купола на красивата църква радвала някогашното многобройно население. В селото преобладава земеделска и животновъдска дейност.Земеделието е концентрирано в една ЧЗПК и няколко самостоятелни производители, а животновъдството е изцяло в частния сектор. Отглеждат се предимно овце, кози и крави. Земеделската и животновъдната продукция е екологично чиста, защото наоколо няма големи замърсители на почвата и въздуха. През селото минава река Ломя – уникална забележителност със запазена флора и фауна такава каквато е била някога – средище за много туристи. Също и няколко римски могили, които не са изследвани още. Обичаите в село Варана не се отличават от типичните обичаи характерни за региона. В селото има много добре функциониращ пенсионерски клуб. От няколко години се провежда традиционната среща с пенсионерите от с. Недан.

Възможностите за инвестиране са безкрайни. Може да се инвестира в земеделието, животновъдството /особено в овцевъдството/. Инвестиции могат да бъдат направени и в сферата на екотуризма и в производството на екологично чисти селскостопански продукти.

ИсторияРедактиране

- Статистиката за населението на село Варана към 01/01/2007 – НСИ е 108 жители.

- Кмет на селото е Мая Рачева.

- футболен отбор на селото е ФК "Удар" създаден през 1928 г.

- При избухването на Балканската война през 1912 година двама жители от село Варана са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

- Повече за селото можете да намерите на сайта му – www.varana.dir.bg

РелигииРедактиране

 
Църквата в селото

Преобладава християнството. В селото се намира уникална запазена църква, която се вижда и от снимката.

Обществени институцииРедактиране

РПУ – Левски – приемна в с.Варана – в сградата на Кметството; вторник от 14:00 ч. до 16:00 ч.

Редовен автобусен транспорт.

На територията на селото има няколко по-големи производители, а именно:

- ЧЗПК "Нов Живот" – обработва около 6000 дка земеделска земя

- Склад за събиране и търговия със сурови животински кожи на Дочко Дочев

- Предприятие за производство но прясно месо на Анатоли Йорданов – изградена по всички изисквания на Европейския съюз.

- РПК Наркооп – магазин за хранителни стоки, тел. 06539/2428

- Веселин Рачев – 90 ЕТ – месни произведения и месни консерви, тел. 06539/2245

- В непосредствена близост до селото се намира единственият по рода си свине-комплекс на балканите.

- На територията на Варана се срещат много зайцевъди и пчелари.

- Далекосъобщения – тел. 06539/2201

- Здравна служба – тел. 06539/2421

- Кметство – тел. 06539/2422

- Пощенският клон в селото работи всеки понеделник, сряда и петък. Тел. 06539/2226

Културни и природни забележителностиРедактиране

- река Ломя – уникална забележителност със запазена флора и фауна такава каквато е била някога – средище за много туристи.

- няколко запазени римски могили

- местност "Карамандол" – защитена местност

- църква "Свети Димитър" – построена през 1933 г.

Редовни събитияРедактиране

- Сбор на село Варана – 05-7 ноември

- Пенсионерския клуб на селото всяка година провежда традиционни срещи с пенсионерите от село Недан. През останалото време също са доста активни в своите изяви.

ЛичностиРедактиране

- В село Варана е роден известният бъргарски писател и автор на произведения за деца Иван Кръстев Иванов. Роден е на 8 април 1920 година.

- Оттук са и корените на естрадната певица Паша Христова.

- акад. Тодор Николов (геолог)

- Никола Николов – журналист и писател, и брат му Богдан Николов

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.

Външни препраткиРедактиране