Поезия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.2) (Робот Добавяне: hif:Poetry |
добавки по ен: |
||
Ред 1:
'''Поезията''' ({{lang-el|на=от|ποίησις}}, „творчество, творение“) е форма на [[Литература|литературното]] [[изкуство]], при която [[Език (лингвистика)|езикът]] се използва заради неговите [[естетика|естетически]] и стимулиращи емоциите качества в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и [[семантика|семантичното]] му съдържание. Поезията може да бъде писана самостоятелно, като отделни [[стихотворение|стихотворения]], или в съчетание с други изкуства, както в [[поетична драма|поетичната драма]], [[Песен|песните]] или [[поезия в проза|поезията в проза]].
Поезията и теоретичните коментари за нея имат дълга история. Ранните опити за анализ на поезията, като трактата [[Поетика (Аристотел)|„Поетика“]] на [[Аристотел]], се концентрират върху използването на речта в [[реторика]]та, [[драма]]та, песните и [[комедия]]та.<ref name="Heath">{{cite book | last = Heath | first = Malcolm (ed.) | year = 1997 | title = Aristotle's ''Poetics'' | publisher = Penguin Books | location = London | pages = | isbn = 0-14-044636-2 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно се появяват изследвания на елементи като повторението, формата на [[стих]]а и [[рима]]та, като се акцентира върху естетиката, която отличава поезията от по-обективно информативните [[проза]]ични форми. От средата на 20 век поезията понякога се дефинира по-широко като фундаментален творчески акт, използващ езика.<ref>{{cite book | last = Thomas | first = Dylan | year = 1968 | title = Quite Early One Morning | publisher = New Direction Books | location = New York | pages = | isbn = 0-8112-0208-9 | lang = en | ref = harv}}</ref>
В поезията често се използват особени форми и конвенции, за да се придаде различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.
Ред 26:
Контекстът често играе ключова роля в развитието на поетичните жанрове и форми. Поезията, описваща исторически събития в [[епос]]а, както в „Епос за Гилгамеш“ или в „[[Шах-наме]]“ на [[Фирдоуси]], по необходимост е дълга и [[наратив]]на, докато поезията, използвана за церемониални цели ([[химн]]и, [[псалм]]и, [[Сура|сури]]), обикновено има вдъхновяваща интонация, а [[елегия]]та и [[трагедия]]та се стремят да предизвикат дълбока емоционална реакция. В други случаи поезията може да съдържа формална или дипломатическа реч, политическа риторика и обвинения, детски и безсмислени рими и дори медицински текстове.
Още античните автори се опитват да използват класифицирането, за да определят и оценят качествата на поезията. Най-пълният пример за този подход е частично запазената „[[Поетика (Аристотел)|Поетика]]“ на древногръцкия философ [[Аристотел]], който дефинира три поетични жанра - епос, [[комедия]] и [[трагедия]] - и описва правила, по които да се определи качеството на поезията от всеки жанр от гледна точка на неговата специфична цел.<ref name="Heath"/> По-късно в естетиката се утвърждава възгледа за разделянето на поезията на три други основни жанра - [[епична поезия]], [[лирична поезия]] и [[драматична поезия]], като поетичните комедия и трагедия се разглеждат като поджанрове на драматичната поезия.
През [[Средновековие]]то Аристотел оказва силно влияние върху възгледите за поезията в [[Ислямски свят|Ислямския свят]],<ref>{{cite journal | last = Bogges | first = W. F | year = 1968 | month = | title = Hermannus Alemannus' Latin Anthology of Arabic Poetry | journal = Journal of the American Oriental Society | volume = 88 | issue = | pages = 657-670 | id = | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Burnett | first = Charles | year = 2001 | chapter = Learned Knowledge of Arabic Poetry, Rhymed Prose, and Didactic Verse from Petrus Alfonsi to Petrarch | title = Poetry and Philosophy in the Middle Ages: A Festschrift for Peter Dronke | publisher = Brill Academic Publishers | location = | pages = | isbn = 90-04-11964-7 | lang = en | ref = harv}}</ref> както и в [[Европа]] от епохата на [[Ренесанс]]а.<ref>{{cite book | last = Grendler | first = Paul F | year = 2004 | title = The Universities of the Italian Renaissance | publisher = Johns Hopkins University Press | location = Baltimore, Maryland | pages = 239 | isbn = 0-8018-8055-6 | lang = en | ref = harv}}</ref> По-късно поетите и естетите често подчертават спецификата на поетичната форма, противопоставена на [[проза]]та, обикновено разглеждана като свързана с логични обяснения и линейна наративна структура.
== Елементи ==
| |||