История на Албания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
сливане от Албания между двете световни войни |
|||
Ред 32:
След петте години на политически вълнения в края на [[Втора световна война|Втората световна война]] комунистическите лидери [[Енвер Ходжа]] и [[Мехуд Шеху]] се издигат като доминиращи фигури в Албания. Първоначално те се концентрират върху обезопасявянето и поддържането на позициите, които заемат, а впоследствие и върху запазването на независимостта на страната от [[Югославия]] и утвърждаване на тоталитарната комунистическа система. Ходжа създава [[култ към личността]] си, който го издига до статус на безпогрешен водач. Когато той умира през 1985 година, по територията на цялата страна се състоят внушителни траурни церемонии.
След срива на комунистическите режими в [[Източна Европа]] правителството на Албания започва да търси тесни връзки със Запада, с цел да подобри икономическото състояние на страната. По тази причина са направени начални демократични реформи, включително и многопартийни избори през 1991 година. През 1992 година [[Демократическа партия|Демократическата партия]] печели изборите и взема контрол над страната. {{факт|Следват преднамерени икономически програми и демократична реформа, но албанската липса на опит откъм капитализма, довежда до разпространение на пирамидални схеми. Те обаче не са забранени, поради високата корупция в парламента. В резултат на рухването на тези схеми, настава анархия в края на [[1996]] и началото на [[1997]] г, сигнализираща на целия свят, че Албания има нужда от незабавно и интензивно интернационално посредничество.}}
Ред 38:
Въпреки че Албания е направила първите крачки към демократична реформа, има сериозни недостатъци в избирателния кодекс, което проличава на парламентарните изборите през юни 2001 година. Международни наблюдатели оценяват изборите като приемливи, но Съюзът на победителската коалиция, който остава на второ място, оспорва резултата и бойкотира парламента до 31 януари 2002 година. Социалистите избират отново Илир Мета за министър-председател през август 2001 година. Той заема този пост до февруари 2002, когато подава оставка, поради вътрешнопартийни конфликти. На негово място е издигнат отново [[Пандели Майко]].
=== Протести през 2011 ===
След телевизионно излъчване, показващо депутатът Илир Мета, опитващ се да се намеси в решението за награждаването на договор за построяването на електрическа централа, избухват протести срещу правителството на Сали Бериша, съставено от Социалистическата партия, в които участват около 20 000 души в [[Тирана]], и които се превръщат в насилствени с трима мъртви. Опозицията в страната обещава да продължи с анти-правителствените протести.
Еди Рама, кметът на столицата на Албания, Тирана, и лидер на Социалистическата партия, обвинява Бериша за мъртвите и казва, че ще бъде обявен ден на траур. "След като почетем мъртвите, уверяваме Бериша, че го изправим пред всички исторически и граждански отговорности, защото чувстваме, че трябва да се отървем от този нетърпим режим на крадци." Бериша отговаря като иска подкрепящите го да организират масиран протест срещу насилието. "Аз искам албанците да се съберат на 26 януари в Тирана за да протестират срещу насилието. Ще бъде голяма демонстрация срещу насилието. Аз предупреждавам Еди Рама и последователите му, че те ще видят пълната сила на закона ако посмеят да докоснат правителствените институции." По-рано той казва, че "Албания не е в бедствено положение и няма да премине в такова. Но сценарии на насилие няма да бъдат толерирани." Той също обвинява Рама в опит да подклади въстание като това в Тунис.<ref>{{cite web|url=http://english.aljazeera.net/news/europe/2011/01/2011122134433502716.html |title=Albania opposition vows protests |publisher=Al Jazeera |date=2011-01-22 |accessdate=2011-01-26}}</ref>
== Външни препратки ==
| |||