Уикипедия

Андрей Вишински: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
донякъде опитах с превода и форматирането, но по-добре да погледне по-добър специалист в руския
изглаждане на превода (имаше и още малко), внесени малки, но необходими добавки :); форматиране: 7x интервали (ползвайки [[User:Cameltrader#Advisor.js|Adviso
Ред 4:
| портрет= Radek's action.jpg
| описание= юрист и дипломат
| роден-дата= {{дата на раждане|1883|12|10}}
| роден-място= [[Одеса]], [[Руска империя]]
| починал-дата= {{дата на смърт и години|1954|11|22|1883|12|10}}
| починал-място= [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
}}
Ред 14:
== Биография ==
 
Бащата на Андрей, ЯнуариЯнуарий ФелисковичФеликсович Вишински, произлиза от старинен [[Полша|полски]] род и работи като аптечен[[провизор]] работник([[Фармацевтика|фармацевт]]), собственик на аптека<ref>{{ru икона}} [http://ru.rodovid.org/wk/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C:154744 Януарий Феликсович Вышинский (Wyszyński)]</ref>, а майка му е учителка по музика. Малко след раждането му тя се премества в [[Баку]], където Андрей завиршвазавършва гимназия. През 1901 година е приет в Юридическия факултет на [[Киевски университет|Киевския университет]] и го завършва чак през 1913 година (прекъсва учение заради студентски бунтове), оставен е в катедрата за подготовка на професура, но е отстранен от администрацията като политически ненадежден. През 1903 година постъпва в [[меншевизъм|меншевисткаменшевисткото]] партиякрило на [[РСДРП]]. Участва в революцията през 1905 година в Баку. В началото на 1908 година е осъден от Тифлиския[[Тифлис]]кия съд за произнасяне на реч срещу правителството. Прекарва една година в БаилскияБаиловския затвор, където седели една запознавакилия със [[Сталин]]. След завършване на обучението си преподава руска литература, география и латински в Баку в частна гимназия до 1915 година. През 1915 г. пристига в Москва, занимавакъдето се занимава с адвокатска практика, като помощник на знаменития по това време адвокат П. Н. Малянтович<ref>{{ru икона}} [http://www.whoiswho.ru/old_site/russian/Curnom/22005/av.htm Андрей Вышинский и его дела]</ref>.
 
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция през 1917 година]] е назначен като комисар на полицията на Якимовския[[Якиманка регион(район на Москва)|Якиманския район]], тогава подписва разпореждане за незабавното изпълнение в доверената му територия от Временното правителство за издирване, арестуване и предаване на съд като немски шпионин на [[Владимир Ленин]]. През 1920–1921 година преподава в [[Московски държавен университет|Московския университет]] и е декан в Икономическия факултет на [[Руски икономически университет Г. В. Плеханов|Института по национално стопанство „Плеханов“]].
 
От 1923–1925 година е [[прокурор]] във Върховния съд и едновременно с това — професор в [[МГУ]] във катедрата по углавно съдопроизводство. От 1925–1928 година е ректор на Московския държавен университет (тогава I МГУ).
 
През 1928 г. е председател на т. нар. [[Специално съдебно присъствие на Върховния съд на СССР]] в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]].
От 1928–1930 година оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. {{неясно|През 1930 година е председател на Върховния съд със специалното си присъствие по делото „Промпартия“. <!-- в 1930 председатель специального присутствия Верховного Суда СССР по делу «Промпартии». -->}} ▼
 
▲От 1928–1930 година оглавява Главното управление по професионално образование. През 1928–1931 е член на колегията на Народния комитет за просвещението на [[РСФСР]]. Завежда учебно-методичен сектор на Народния комитет за просвета и замества председателя на Държавния учебен съвет. {{неясно|През 1930 година е председател на ВърховнияСпециалното съд със специалното сисъдебно присъствие пона делотоВърховния „Промпартия“.съд <!-- в 1930 председатель специального присутствия Верховного Судана СССР по делу[[дело «Промпартии». -->}}Промпартия|делото „Промпартия“]].
От 11 май 1931 година е прокурор на РСФСР. От юни 1933 година е заместник, а от март 1935&nbsp;г. до май 1939&nbsp;г. — прокурор на СССР. Иска преразглеждане на решението за изселване от [[Ленинград]], което се е състои след убийството на [[Сергей Киров]], на бившите дворяни, сенатори, генерали, интелигенция, лишените от политически и граждански права. Повечето се връщат в Ленинград, като са им възстановени всички права. {{неясно|Сдобива се с отмяна на присъда, съгласно закона от 7 август 1932 г.}}▼
 
▲От 11 май 1931 година е прокурор на РСФСР. От юни 1933 година е заместник, а от март 1935&nbsp;г. до май 1939&nbsp;г. — прокурор на СССР. Иска преразглеждане на решението за изселване от [[Ленинград]], което се е състои след убийството на [[Сергей Киров]], на бившите дворяни, сенатори, генерали, интелигенция, лишените от политически и граждански права. Повечето се връщат в Ленинград, като са им възстановени всички права. {{неясно|СдобиваУспява да се сдобие с отмяна на присъдаприсъди, съгласноиздадени в по силата на закона от 7 август 1932 г. (т. нар. [[Закон за трите класа]]), засегнал селското население на СССР; настоява и за преразглеждане на делата на инженерите и техниците от въгледобивната промишленост, осъдени в т. нар. „Отраслови дела“, свързани с главното дело „Промпартия“, както и на осъдените в самото дело „Промпартия“ и за реабилитацията им<ref>{{ru икона}} [http://malchish.org/lib/Stalin/Jupel.htm Сабов, Александр. Жупел Сталина.]</ref>.
 
Работи като прокурор на трите Московски дела 1936–1938 г. Настоява за преразглеждане на делата на инженери и техници на въгледобивната промишленост и тяхната реабилитация. Разпространената легенда, според която Вишински твърдял, че самопризнанието на обвиняем е най-доброто доказателство, в действителност е безпочвена. В своя капитален труд той декларира обратния принцип:
 
{{цитат|... би било погрешно да се придава на подсъдимите и обвиняемите, по-точно — на техните обяснения, повече значение отколкото те заслужават… В доста отдалечено време в епохата на държавния процес ,така наречените „законните доказателства“ преоценката на признанията на подсъдим или обвинен стигат до такава степен, че признаването за виновен се счита за неподлежаща на съмнение истина, дори това признание да е изтръгнато със сила. В тези времена това се признава почти за единствено процесуално доказателство във всеки случай. Този принцип е абсолютно неприемлив за съветското право и съдебна практика. Действително, ако другите обстоятелства по делото доказват виновност, то това лице губи правото на доказателства и става излишно. Неговото значение може да стигне само за това, да се яви като основна оценка на едни или други нравствени качества на подсъдим, за намаляване или увеличаване на наказанието определено от съда. Такава организация на следствието, при която показанията на обвиняемия се оказват основни и още по-лошо, единствената опора на следствието е способна да постави под удар цялото дело в случай, че обвиняемият се отказва от своите показания.|}}
 
Като официален обвинител на Сталинските политически процеси през 1930&nbsp;г. Вишински счита принципа на пълните и всестранни изследвания на доказателства за непримирими обвинения по така наречените „дела за държавен заговор“, чл.58 от Криминалния кодекс на РСФСР от 1927&nbsp;г.
 
Потвърждение за това може да се счита извадка от книгата на Вишински „Теория на съдебните доказателства в съветското право“:
{{цитат|...Все пак следва това правило да не се разбира като абстрактно, като се откланя на конкретни особености на едно или друго криминални дела и особено, в които участват няколко обвиняеми, свързани помежду си като съучастници. В тези дела става въпрос за отношението към обяснението на обвиняемите, в частност за такъв тип обяснения, с които се изобличават своите съучастници, съучастниците на общо престъпление.Трябва да се решава имайки предвид всичките своеобразия на тези дела — дела за заговори, за престъпни сдружения, а в частност дела за антифашистки, контраеволюционни организации и групи.|}}
 
На тези процеси обясненията на обвинените в такъв тип дела неизбежно придобиват характер и значение на основните доказателства, като най-важни и решаващи. Това се обяснява със самите особености на тези обстоятелства, особености на тяхната юридическа природа.
 
От 6 септември 1940 г. до 1946 г. Вишински е пръв заместник на народния комитет на Външните работи на СССР. През 1945&nbsp;г. присъства при подписването на капитулацията на [[Нацистка Германия]]. През март 1946 г. става заместник-министър на министъра на външните работи по общите въпроси. В периода 1949-1953&nbsp;г., в началния етап на [[Студената война]] е министър на външните работи на [[СССР]]. От 1952 до 1953&nbsp;г. е член на Комисията по Външните работи. След смъртта на [[Сталин]] министър на Външните работи става пак [[Вячеслав Молотов|В. М. Молотов]], а Вишински е назначен за председател на [[СССР]] в [[ООН]].
 
== Семейство ==
Женен е за Капитолина Михайлова Исидоровна Михайлова (1884—1973), двамата имат дъщеря Зинаида (1909—1991). Зинаида завършва Московски държавен университет със специалност право.
 
Вишински умира от сърдечен пристъп, кремиран е и прахът му се пази в урна в Кремълската[[Кремъл]]ската стена на [[Червения площад]] в [[Москва]].▼
 
== Източници ==
▲Вишински умира от сърдечен пристъп, кремиран е и прахът му се пази в урна в Кремълската стена на [[Червения площад]] в [[Москва]].
<references />
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Андрей_Вишински“.