Организация за африканско единство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{Превод от|en|Organisation of African Unity|406082996}} - дребни
Ред 3:
'''Организацията за африканско единство''' (ОАЕ) (на ''[[английски език|англ.]]'': Organization of African Unity, OAU) е една от най-големите регионални международни организации, обхващата почти всички държави в [[Африка]] (с изключение на [[Мароко]]).
 
Организацията е учредена на [[25 май]] [[1963]] г. в [[столица]]та на [[Етиопия]] - [[Адис Абеба]], където се помещава и нейното седалище.
 
На [[8 юли]] [[2002]] г. ОАЕ е преобразувана в '''[[Африкански съюз]]''', търсейки подобие за развитие като [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
==Разрастване Цели на организацията по периоди==
* [[25 май]] [[1963]] г. - държави-учредители: [[Алжир]], [[Бряг на слоновата кост]], [[Бурунди]], [[Габон]], [[Гана]], [[Гвинея]], [[Горна Волта]], [[Дахомей]], [[Египет]], [[Етиопия]], [[Занзибар]], [[Конго]], [[Либерия]], [[Либия]], [[Мавритания]], [[Мадагаскар]], [[Мали]], [[Мароко]] (до [[1985]] г., когато напуска ОАЕ заради несъгласиe с признаването на [[Сахарска арабска демократична република]] като официално правителство на [[Западна Сахара]]), [[Нигер]], [[Нигерия]], [[Руанда]], [[Сенегал]], [[Сиера Леоне]], [[Сомалия]], [[Судан]], [[Танганика]], [[Того]], [[Тунис]], [[Уганда]], [[ЦАР]], [[Чад]];
* [[13 декември]] [[1963]] г. - [[Кения]];
* [[13 юли]] [[1964]] г. - [[Малави]];
* [[16 декември]] [[1964]] г. - [[Замбия]];
* [[Октомври]] [[1965]] г. - [[Гамбия]];
* [[31 октомври]] [[1966]] г. - [[Лесото]];
* [[Август]] [[1968]] г. - [[Мавриций]];
* [[24 септември]] [[1968]] г. - [[Свазиленд]];
* [[12 октомври]] [[1968]] г. - [[Екваториална Гвинея]];
* [[19 ноември]] [[1973]] г. - [[Гвинея-Бисау]];
* [[11 февруари]] [[1975]] г. - [[Ангола]];
* [[18 юли]] [[1975]] г. - [[Кабо Верде]], [[Коморски острови]], [[Мозамбик]], [[Сао Томе и Принсипи]];
* [[29 юни]] [[1976]] г. - [[Сейшелски острови]];
* [[27 юни]] [[1977]] - [[Джибути]];
* [[Юни]] [[1980]] г. - [[Зимбабве]];
* [[22 февруари]] [[1982]] г. - [[Западна Сахара]] (против този прием се обявява [[Мароко]] и през [[1985]] г. напуска организацията);
* [[Юни]] [[1990]] г. - [[Намибия]];
* [[24 май]] [[1993]] г. - [[Еритрея]];
* [[6 юни]] [[1994]] г. - [[ЮАР]].
 
==Цели на организацията==
Организацията за африканско единство има две основни цели:
* да насърчава единството и [[солидарност|солидарността]] между държавите в [[Африка]] и да представлява колективния интерес на целия африкански континент. Това е било необходимо, за да се осигури икономическото и политическо бъдеще на Африка в дългосрочен план;
* да изкорени всякакви форми на [[колониализъм]], като се има предвид, че по време на създаването на съюза някои от държавите все още не са извоювали своята [[независимост]] или са управлявани от малцинства. Сред тези държави са [[Република Южна Африка]] и [[Ангола]]. ОАЕ предлага два начина за премахване на колониализма от континента. Първо, съюзът щял да защитава интересите на независимите държави, и да преследва интересите на все още колонизираните такива. Второ, той щял да остане неутрален по отношение на световните дела, за да защити членовете си от пореден евентуален контрол от външни страни.
 
Създаден е Освободителен комитет за подпомагане на движенията за независимост и за преследване на интересите на вече независимите държави. Идеята съюзът да остане [[неутралитет|неутрален]] при международни спорове се разбира най-добре на фона на опасността, която представлява [[Студената война]].
 
Създаден е Освободителен комитет за подпомагане на движенията за независимост и за преследване на интересите на вече независимите държави. Идеята съюзът да остане неутрален при международни спорове се разбира най-добре на фона на опасността, която представлява Студената война.
ОАЕ има и други цели:
* да се погрижи всички африканци да упражняват свободно [[човешки права|човешките си права]].
* да повиши [[жизнен стандарт|жизнения стандарт]] на всички африканци.
* да урежда спорове и конфликти между членовете - чрез миролюбиви и дипломатически преговори.
 
== История на организацията ==
Скоро след постигането на независимостта си, голям брой от африканските държави изразяват нарастващото си желание за по-голямо единство на континента. Не всички, обаче, са на едно мнение как да се постигне това единство, и така се стига до разделяне на две групи с различни виждания по въпроса:
* Блокът Казабланка, предвождан от президента на [[Гана]] [[Кваме Нкрума]], който иска [[федерация|федеративно управление]] на всички африкански държави. Освен Гана, блокът включва и [[Алжир]], [[Гвинея]], [[Мароко]], [[Египет]], [[Мали]] и [[Либия]]. Блокът е създаден през 1961 г. и неговите членове се определят като "прогресивни„прогресивни държави"държави“.
* Блокът Монровия, предвождан от [[Леопол Седар Сенгор]] от [[Сенегал]], е на мнение, че единството трябва да се постигне постепенно и чрез икономическо сътрудничество, като междувременно не подкрепя идеята за федерация. Освен Сенегал, членове са [[Нигерия], [[Либерия]], [[Етиопия]] и повечето от [[:Категория:Бивши френски колонии|бившите френски колонии]].
 
Някои от първоначалните дискусии се провеждат в [[Саникуели]], [[Либерия]]. Спорът се решава, когато етиопският император [[Хайле Селасие ǀI (Етиопия)|Хайле Селасие І]] кани двете групи в [[Адис Абеба]], където впоследствие се установява и централното управление на ОАЕ. Хартата на организацията бива подписана от 32 независими африкански държави.
 
До момента на разпускането на ОАЕ 53 от общо 54 държави в Африка са членове; [[Мароко]] напуска организацията на 12 ноември 1984, след признаването на [[Сахарска арабска демократична република|Сахарската арабска демократична република]] като официално правителство на [[Западна Сахара]] през 1982 година.
Организацията не се приема достатъчно сериозно от трети страни заради ограничените и правомощия. Тя привежда в действие решенията си трудно, а липсата на въоръжени сили прави всякакви интервенции от нейна страна изключително трудни. [[Гражданските войни]] в Нигерия и Ангола остават непотушени с години и ОАЕ не може да направи нищо, за да ги спре.
Политиката за ненамеса в делата на държавите-членки също ограничава ефективността на организацията. По този начин [[човешки права|човешките права]] биват нарушавани, като пример за това е [[Уганда]] в периода на управление на [[Иди Амин]] между 1971-1979 г., когато ОАЕ се оказва безсилна да го спре.
 
Организацията не се приема достатъчно сериозно от трети страни заради ограничените и правомощия. Тя привежда в действие решенията си трудно, а липсата на [[въоръжени сили]] прави всякакви интервенции от нейна страна изключително трудни. [[гражданска война|Гражданските войни]] в Нигерия и Ангола остават непотушени с години и ОАЕ не може да направи нищо, за да ги спре.
Бившият [[генерален секретар на ООН]] [[Кофи Анан]] хвали организацията за това, че е обединила всички африканци. Въпреки това, за 39-годишното си съществуване, ОАЕ получава критики, че е направила твърде малко за опазването на правата и свободите на африканските граждани от собствените им политически лидери и дори бива наричана „Клубът на диктатора”.
 
Политиката за ненамеса в делата на държавите-членки също ограничава ефективността на организацията. По този начин [[човешки права|човешките права]] биват нарушавани, като пример за това е [[Уганда]] в периода на управление на [[Иди Амин]] между 1971-19791971–1979 г., когато ОАЕ се оказва безсилна да го спре.
Въпреки всичко, в някои аспекти ОАЕ се оказва успешна. Много от членовете и са членове и на ООН и се подкрепят взаимно в рамките на последната, когато стане дума за защитата на африканските интереси – особено по отношение на проточилия се колониализъм. Дори и само заради това, не може да и се отрече, че е спомогнала за затвърждаването на единството на африканските народи.
 
Бившият [[генерален секретар на ООН]] [[Кофи Анан]] хвали организацията за това, че е обединила всички африканци. Въпреки това, за 39-годишното си съществуване, ОАЕ получава критики, че е направила твърде малко за опазването на правата и свободите на африканските граждани от собствените им политически лидери и дори бива наричана „Клубът на диктатора”диктатора“.
Пълно единство е било невъзможно да се постигне поради постоянните деления вътре в ОАЕ. Бившите френски колонии, все още зависими от Франция, формират Групата Монровия, а има и още едно разделение между тези, които подкрепят [[САЩ]], и останалите, подкрепящи [[СССР]] в идеологиите на [[Студена война|Студената война]]. Про-[[социализъм|социалистическата]] фракция бива предвождана от [[Кваме Нкрума]], а про-[[капитализъм|капиталистическата]] такава – от Феликс Хуфуе-Боани от [[Кот д’Ивоар]]. Поради тези деления за ОАЕ е трудно да постигне единно решение относно това какви действия да се предприемат срещу вътрешните конфликти в отделните държави.
 
Въпреки всичко, в някои аспекти ОАЕ се оказва успешна. Много от членовете и са членове и на ООН и се подкрепят взаимно в рамките на последната, когато стане дума за защитата на африканските интереси особено по отношение на проточилия се колониализъм. Дори и само заради това, не може да и се отрече, че е спомогнала за затвърждаването на единството на африканските народи.
Все пак, ОАЕ играе основна роля в премахването на [[колониализъм|колониализма]] и управлението на малцинства в Африка. Организацията е предоставила оръжие, подготовка и военни бази на колонизираните нации, борещи се за независимост. Групи като [[Африканския национален конгрес|Африкански национален конгрес]] и Панафриканския конгрес, борещи се с [[апартейд|апартейда]], както и Африканският национален съюз на Зимбабве и Африканският народен съюз на Зимбабве, борещи се за независимостта на Южна Родезия, са били подпомагани от Организацията за африканско единство. Африканските пристанища биват затворени за южноафриканското правителство, както и се забранява на южноафрикански самолети да летят във въздушното пространство на останалата част от континента. Също така, ОАЕ убеждава ООН да изключи Южна Африка от структури като [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].
 
Пълно единство е било невъзможно да се постигне поради постоянните деления вътре в ОАЕ. Бившите френски колонии, все още зависими от Франция, формират Групата Монровия, а има и още едно разделение между тези, които подкрепят [[САЩ]], и останалите, подкрепящи [[СССР]] в идеологиите на [[Студена война|Студената война]]. Про-[[социализъм|социалистическата]] фракция бива предвождана от [[Кваме Нкрума]], а про-[[капитализъм|капиталистическата]] такава от [[Феликс Хуфуе-Боани]] от [[Кот д’Ивоард'Ивоар]]. Поради тези деления за ОАЕ е трудно да постигне единно решение относно това какви действия да се предприемат срещу вътрешните конфликти в отделните държави.
ОАЕ си сътрудничи с ООН и за справяне с проблема с бежанците. С тази цел се създава и Африканската банка за развитие за икономически проекти, целящи да направят Африка по-стабилна финансово. Въпреки че всички африкански държави успяха да извоюват независимостта си, за тях е трудно да станат напълно независими от бившите си колонизатори. Те продължават да разчитат на тях за икономическа помощ, което най-често довежда до заеми с големи лихви и задължението да им продават продукти на ниски цени.
 
Все пак, ОАЕ играе основна роля в премахването на [[колониализъм|колониализма]] и управлението на малцинства в Африка. Организацията е предоставила оръжие, подготовка и военни бази на колонизираните нации, борещи се за независимост. Групи като [[Африканския национален конгрес|Африкански национален конгрес]] и Панафриканския конгрес, борещи се с [[апартейд|апартейда]], както и Африканският национален съюз на Зимбабве и Африканският народен съюз на Зимбабве, борещи се за независимостта на [[Южна Родезия]], са били подпомагани от Организацията за африканско единство. Африканските пристанища биват затворени за южноафриканското правителство, както и се забранява на южноафрикански самолети да летят във въздушното пространство на останалата част от континента. Също така, ОАЕ убеждава ООН да изключи [[Република Южна Африка]] от структури като [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]].
САЩ и СССР се намесват в делата на пост-колониална Африка в преследване на собствените си цели; понякога осигуряват помощ под формата на технологии и хуманитарни работници. Въпреки че е полезна, подобна външна помощ често бива приета с недоверие и невинаги се прилага изцяло в интерес на бившите колонии.
 
ОАЕ си сътрудничи с [[ООН]] и за справяне с проблема с бежанците[[бежанци]]те. С тази цел се създава и Африканската банка за развитие за икономически проекти, целящи да направят Африка по-стабилна финансово. Въпреки че всички африкански държави успяхаса успели да извоюват независимостта си, за тях е трудно да станат напълно независими от бившите си колонизатори. Те продължават да разчитат на тях за икономическа помощ, което най-често довежда до заеми с големи лихви и задължението да им продават продукти на ниски цени.
 
САЩ и СССР са се намесватнамесвали в делата на пост-колониална Африка в преследване на собствените си цели; понякога осигуряватса осигурявали помощ под формата на технологии и хуманитарни работници. Въпреки че е била полезна, подобна външна помощ често бивае приетабила приемана с недоверие и невинаги сее прилагаприлагана изцяло в интерес на бившите колонии.
 
Автономни специализирани агенции, работещи под егидата на ОАЕ, са:
Line 71 ⟶ 53:
*Върховен съвет на спортовете в Африка
 
==Органи= Разрастване на организацията по периоди ===
* [[25 май]] [[1963]] г. - държави-учредители: [[Алжир]], [[Бряг на слоновата кост]], [[Бурунди]], [[Габон]], [[Гана]], [[Гвинея]], [[Горна Волта]], [[Дахомей]], [[Египет]], [[Етиопия]], [[Занзибар]], [[Конго]], [[Либерия]], [[Либия]], [[Мавритания]], [[Мадагаскар]], [[Мали]], [[Мароко]] (до [[1985]] г., когато напуска ОАЕ заради несъгласиe с признаването на [[Сахарска арабска демократична република]] като официално правителство на [[Западна Сахара]]), [[Нигер]], [[Нигерия]], [[Руанда]], [[Сенегал]], [[Сиера Леоне]], [[Сомалия]], [[Судан]], [[Танганика]], [[Того]], [[Тунис]], [[Уганда]], [[ЦАР]], [[Чад]];
* [[13 декември]] [[1963]] г. - [[Кения]];
* [[13 юли]] [[1964]] г. - [[Малави]];
* [[16 декември]] [[1964]] г. - [[Замбия]];
* [[Октомври]] [[1965]] г. - [[Гамбия]];
* [[31 октомври]] [[1966]] г. - [[Лесото]];
* [[Август]] [[1968]] г. - [[Мавриций]];
* [[24 септември]] [[1968]] г. - [[Свазиленд]];
* [[12 октомври]] [[1968]] г. - [[Екваториална Гвинея]];
* [[19 ноември]] [[1973]] г. - [[Гвинея-Бисау]];
* [[11 февруари]] [[1975]] г. - [[Ангола]];
* [[18 юли]] [[1975]] г. - [[Кабо Верде]], [[Коморски острови]], [[Мозамбик]], [[Сао Томе и Принсипи]];
* [[29 юни]] [[1976]] г. - [[Сейшелски острови]];
* [[27 юни]] [[1977]] - [[Джибути]];
* [[Юни]] [[1980]] г. - [[Зимбабве]];
* [[22 февруари]] [[1982]] г. - [[Западна Сахара]] (против този прием се обявява [[Мароко]] и през [[1985]] г. напуска организацията);
* [[Юни]] [[1990]] г. - [[Намибия]];
* [[24 май]] [[1993]] г. - [[Еритрея]];
* [[6 юни]] [[1994]] г. - [[ЮАР]].
 
==Цели Органи на организацията ==
* Събрание на [[държавен глава|държавните глави]] и [[премиер]]ите — главен орган на ОАЕ. Всяка държава участва с един глас при вземането на решения. Решения се вземат при участие най-малко на 2/3 от членовете на ОАЕ и с положителен [[вот]] най-малко на 2/3 от гласувалите.
* Панафрикански парламент — представлява висшия законодателен орган на Съюза.
Line 82 ⟶ 85:
Последните три работят най-вече в посока въвеждането на единна африканска валута.
 
== Дейност на организацията ==
* От учредяването си през [[1963]] г. ОАЕ се обявява против колониализма в Африка, но въпреки това Организацията допуска намесата на някои бивши колониални сили в дейността ѝ.
* През [[1966]] г. ОАЕ създава в [[Дар ес Салаам]] комитет за оказване на помощ, включително финансова, на освободилите се от колониална господство държави.
Line 90 ⟶ 93:
* През [[1980]] г. ОАЕ създава ''Африкански съвет за сигурност'' и изпраща в [[Чад]] въоръжени отряди, които да заменят [[Либия|либийските]] въоръжени сили там.
 
== Срещи на високо равнище на ОАЕ ==
Включени са и извънредни срещи.
*[[Адис Абеба]] ([[Етиопия]]) : 22–25 май 1961.
Line 131 ⟶ 134:
*[[Ломе]] ([[Того]]) : 10–12 юли 2000.
*[[Лусака]] ([[Замбия]]) : 9–11 юли 2001, последна среща на високо равнище на ОАЕ.
 
 
{{Портал Африка}}
 
{{Превод от|en|Organisation of African Unity|406082996}}
 
[[Категория:Международни организации]]