Мистер Сенко почива на [[26 юли]] [[1987]] г. в [[София]].
През 1965 г. с юбилеен спектакъл Мистер Сенко отбелязва своята 60-годишнина и последното си явяване на сцената.
Евстати Христов се радва като дете винаги когато е във Враца. „Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.” Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца.
Умира през 1987 г. на 82-годишна възраст.
В края на 2005 и през 2007 г. Стефанка Карайончева - Мисис Сенко, съпруга на Христо - Сенко Младши, единствен син на Маестрото, дарява на Регионален исторически музей – Враца сценичния костюм на Мистер Сенко, негови снимки и документи.
