Васил Драгомиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
== Биография ==
Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село [[Драгомирово (Струмишко)|Драгомирово]], Струмишко, тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Семейството му се изселва в [[Дабиле]]. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в [[Струмица]], защото:
{{цитат|Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 150.</ref>}}
Васил учи в българското училище в село [[Робово (Община Босилово)|Робово]], а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава [[Петруш Динев]] от [[Кукуш]], Календаров и Атина от [[Велес]]. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]].
По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]] (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войвота [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу сърбоманите в [[Берово]]. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския капитан Гюро, който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
В 1906 година става учител в [[Горна Джумая]], където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор [[Христо Тенчев]]. След три години става учител в [[Радовиш]].
| |||