Отваря главното меню

Васил Пандев Драгомиров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишко.

Васил Драгомиров
български революционер
Роден
Починал
1969 г. (87 г.)

БиографияРедактиране

Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село Драгомирово, Струмишко, тогава в Османската империя, днес несъществуващо. Семейството му се изселва в Дабиля. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в Струмица, защото:

Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.[1]

Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село Попчево, където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в Струмишки революционен окръг - Христо Чернопеев, Сава Михайлов, Коста Мазнейков, Кръстьо Асенов, Андрей Димков.

По-късно през 1903 – 1904 учителства в Босилово, където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във Велюса (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода Иван Тодев е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика Григорий, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от Христо Чернопеев до владиката е освободен.

В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на Иван Ингилизов. Присъства като делегат на Струмишкия окръжен конгрес през 1904 година, както и на конгреса през 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата Иван Тодев, в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора Еди куле в Солун. Уволнен е от владиката Герасим Струмишки, който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на Върховния комитет. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода Любомир Стоенчев за съвместни действия срещу сърбоманите в Берово. Заедно с Христо Чернопеев успяват да се справят с четата на сръбския войвода Джура Иванишевич (Гюро капитан), който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.

В 1906 година става учител в Горна Джумая, където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор Христо Тенчев. След три години става учител в Радовиш, където го заварва Балканската война. След войната работи като бирник и учител в Струмица.

В годините 1915 -1918 участва в Първата световна война с 3 бригада на 11 дивизия. Участва заедно с Христо Чернопеев в Криволашкото сражение. В края на 1918 година, след приключване на войната е избран за кмет на Струмица. След като града е предаден на Сърбия по Ньойския договор, се установява със семейството си в Горна Джумая, където става начален учител. От 1925 година е директор на местната прогимназия до пенсионирането си в 1936 година. По-късно се преселва със семейството си в София.

Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.[2]

БележкиРедактиране

  1. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 150, ISBN 9549514560
  2. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 145 – 213, ISBN 9549514560