Езичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Езичество и християнство: - правописни грешки; изтривам твърдения без източник и излишна информация |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Езичество''' ('''езичен''', '''езически''' {{lang-cu|ѩзычьнъ}}; 'идолопоклонски', е прилагателно от [[старобългарски език|старобългарската]] дума ѩзыкъ; 'народ', която е превод на [[старогръцки език|старогръцката]] дума [[ἐθνικός]]; 'национален').<ref>Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев ''Български етимологичен речник'' Издателство на Българската академия на науките, София 1971</ref>.▼
Езичество в общ смисъл е всяка етническа [[религия]], почитаща [[Природа]]та и различните ѝ проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички [[природни религии]], които са естествено формирани и не са резултат от проповедническа и философска дейност на определена личност. С термина „езичество“ най-често се свързват предхристиянските религии в [[Европа]].
В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката [[теософия]], а също и днес разпространените народностни религии като [[индуизъм]], [[шинтоизъм]] и [[шаманизъм]], и вярванията на някои примитивни общности.
В по-тесен смисъл думата ''езичество'' се използва като нарицателно за древната [[славянска религия]].
В по-тесен смисъл думата ''езичество'' се използва като нарицателно за древната [[славянска религия]]. В [[български език|българския език]] тя се развива от [[праславянски език|старославянското]] понятие ''іе<sup>н</sup>зычьство'', което значи „народна вяра, народна традиция“ (от ''іе<sup>н</sup>зыкъ'' — народ, племе). Първоначално това понятие не е имало отсенъчни нюанси, но след процесите на [[християнизация]], при които християнската [[идеология]] е въвлечена в борба с традиционните религии, думата придобива изключително негативен смисъл, под давление на [[Средновековие|средновековната]] религиозна [[литература]] и поученията на Църквата. Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.▼
В съвременния български като синоним на ''езичество'' се използва и чуждицата '''паганизъм''', която, обаче, има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин '''поганци''' в миналото често е употребяван по отношение на [[ислям]]а.▼
Като резултат от възстановката на древните езически религии, днес биват създавани изкуствени религиозни, гностични и философски течения, познати под общото наименование [[неопаганизъм]].
== Етимология ==
▲'''Езичество''' ('''езичен''', '''езически''' {{lang-cu|ѩзычьнъ}}; 'идолопоклонски', е прилагателно от [[старобългарски език|старобългарската]] дума ѩзыкъ; 'народ', която е превод на [[старогръцки език|старогръцката]] дума [[ἐθνικός]]; 'национален').<ref>Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев ''Български етимологичен речник'' Издателство на Българската академия на науките, София 1971</ref>.
▲
Днес терминът отново се използва сравнително неутрално.
▲В съвременния български като синоним на ''езичество'' се използва и чуждицата '''паганизъм''', която, обаче, има малко по-различна семантична натовареност. Производният от паганизъм термин '''поганци''' в миналото често е употребяван по отношение на [[ислям]]а.
== Характеристика ==
| |||