Масспектрометрия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м препратка; форматиране: заглавие, интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
Най-често се използва за определяне на състава на проба, чрез генериране на масспектър, отговарящ на масите на компонентите в пробата.
 
==Масспектър ==
Масспектърът е двумерно представяне на интензивността на сигнала (ордината) към ''m/z'' (абсциса). Интензивността на ''пика'', както се нарича обикновено сигналът, е в пряка зависимост от количеството йони от съответното ''m/z'', които са образувани от пробата в йонния източник.
''Отношението маса/заряд'' (чете се „m върху z”) е [[безразмерна величина]], защото по дефиниция се определя от масовото число m на йона и броя елементарни заряди z. Зарядът обикновено, но не задължително, е единица. В повечето случаи се работи с йони със заряд единица (z = 1), в този случай зависимостта m/z се преобразува в m.
Често, но не винаги, пикът с най-голяма стойност на m/z е резултат от детектирането на заредена [[молекула]] (или [[атом]]) на пробата или т. нар. ''молекулен йон М<sup>+●</sup>''. Пикът на молекулния йон обикновено е съпътстван от няколко пика с по-ниско ''m/z'', дължащи се на фрагментирането на молекулния йон на получени фрагментни йони.
Най-интензивният пик в масспектъра се нарича базов пик. В повечето случаи данните за интензитета в масспектрите се представят като нормализирани спрямо базовия пик, чийто интензитет се приема за 100%. Това улеснява сравняването на масспектрите.
[[Картинка:Signal_represantations_MS.png|Type mass spectrum represantation|right|thumb|Начини за представяне на масспектрите|300px]]