Пол-Анри Спак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по фр: |
||
Ред 6:
| роден-място = [[Схарбек]], [[Белгия]]
| починал-дата = [[31 юли]] [[1972]]
| починал-място = [[
| починал-години = 73
}}
Ред 14:
==Биография==
=== Произход и ранни години ===
Пол-Анри Спак е роден на [[25 януари]] [[1899]] година в брюкселското предградие [[Схарбек]] в изтъкнато семейство.<ref>{{cite book | year = 2007 | title = Paul-Henri Spaak. // Mossman, Jennifer (ed.). Almanac of Famous People | publisher = Gale | location = | pages = | isbn = 978-1414412412 | lang = en | ref = harv}}</ref> Неговият дядо по майчина линия [[Пол Жансон]] (1840-1913) е виден представител на лявото крило на [[Либерална партия (Белгия)|Либералната партия]], депутат и държавен министър. Майка му [[Мари Жансон]] (1873-1960) е социалистка и първата жена, избрана в [[Сенат (Белгия)|Сената]].{{hrf|Dumoulin|1999|}} Нейният брат [[Пол-Емил Жансон]] (1872-1944) е политик от Либералната партия, за кратко е министър-председател през 1937-1938 година и умира в германския концентрационен лагер [[Бухенвалд]]. Бащата на Пол-Анри, [[Пол Спак]] (1871-1936), е юрист, филолог и драматург, почитател на [[Италия|италианската]] култура.<ref>{{cite journal | last = Van Nuffel | first = R | year = 1994 | title = Paul Spaak et l'Italie | journal = Bulletin de l'Académie Royale de Langue et de Littérature Françaises | volume = LXXIIO | issue = | pages = | id = | lang = fr | ref = harv}}</ref> По-малък брат на Пол-Анри Спак е сценаристът [[Шарл Спак]] (1903-1975), чиято дъщеря [[Катрин Спак]] (р. 1945) през 60-те години е популярна актриса и певица в [[Италия]].<ref name = "Observer Profile">{{cite news | title = Profile: Paul-Henri Spaak | work = The Observer | date = 13 януари | year = 1946 | page = 6 | lang = en}}</ref><ref>{{cite news | title = Catherine Spaak Is Wed | publisher = The New York Times | date = 5 август | year = 1972 | page = 13 | lang = en}}</ref>
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Спак се опитва да се белгийско-нидерландската граница, за да се присъедини към белгийската армия, но е заловен от германските окупационни власти и прекарва следващите две години в германски затвор.
Ред 32:
На 3 септември 1939 година, в самото начало на [[Втора световна война|Втората световна война]], в Белгия е съставено правителство на националното обединение, широка коалиция на католици, социалисти и либерали, в което Пол-Анри Спак става министър на външните работи. Той остава на този пост до август 1949 година в рамките на 11 различни кабинета, оглавявани от [[Юбер Пиерло]] ,[[Ашил Ван Акер]], [[Камий Юйсманс]] и самия него.
На 10 май 1940 година [[Германия]] започва своето [[Битка за Белгия|настъпление в Белгия]] и в края на месеца повечето министри се евакуират във Франция. Спак също заминава, но семейството му остава в окупирана Белгия, където е принудено да се укрива от властите, а снаха му Сюзан Спак е арестувана и умира в затвора. Малко след капитулацията на Франция
Спак се застъпва за признаването на лондонското правителство на [[Шарл дьо Гол]], което, за разлика от останалите правителства в изгнание на окупираните страни, не е легитимно избрано. Така, въпреки съпротивата на други френски емигрантски групи и на британското правителство, Белгия става първата държава, признала Националния комитет на [[Свободна Франция]] за законно френско правителство.
През военните години Пол-Анри Спак става твърд поддръжник на регионалното сътрудничество и колективната сигурност като основа на следвоенното устройство на Европа. Докато все още е в изгнание в Лондон той участва активно в създаването на [[Бенелюкс]], първоначално като митнически съюз, обединяващ Белгия, [[Нидерландия]] и [[Люксембург]].
През септември 1944 година правителството и Спак се връщат във все още частично окупираната Белгия, където през следващите години са съставени няколко последователни кабинета с участието и на [[Белгийска комунистическа партия|Белгийската комунистическа партия]]. В началото на 1946 година Пол-Анри Спак е председател на първата сесия на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание]] на [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] (ООН) в [[Лондон]]. През март се опитва да състави кабинет без участието на комунистите, който остава в историята като най-кратко просъществувалото белгийско правителство - едва 18 дни.
От март 1947 до август 1949 година Спак е начело на коалиция на [[Християнска народна партия|християндемократи]] и социалисти без участието на либерали и комунисти. По време на третата сесия на Общото събрание на ООН в [[Париж]], Спак
=== Евро-атлантическото сътрудничество ===
След преминаването на Белгийската социалистическа партия в опозиция Пол-Анри Спак е избран за кмет на [[Синт Гилис]], брюкселската община, в която живее. Той се концентрира върху външнополитическата дейност, включвайки се активно в засилващия се по това време процес на евро-атлантическо сътрудничество. През август 1949 година той е избран за председател на първата сесия на Консултативното събрание на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. От 1952 до 1953 година председателства Общото събрание на [[Европейската общност за въглища и стомана]], предшественик на днешния [[Европейски парламент]].
От април 1954 година до юни 1958 година Спак отново е министър на външните работи в кабинета на Ашил Ван Акер. По време на [[Месинска конференция|Месинската конференция]] през 1955 година той оглавява комитетът за подготовка на създаването на европейския [[Общ пазар]], станал известен като [[Комитет Спак]]. Изготвеният от комитета [[Доклад Спак]] става крайъгълен камък за [[Междуправителствена конференция за Общия пазар и Евратом|Междуправителствената конференция за Общия пазар и Евратом]] във [[Вал Дюшес]] през 1956 година. Той довежда и до подписването на 25 март 1957 година на [[Римски договори|Римските договори]], с които се поставя началото на [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност]] и [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]]. Самите договори са подписани от името на Белгия от Пол-Анри Спак и ръководителя на делегацията [[Жан Шарл Сноа е д'Опюерс]]. За своята роля при основаването на Европейската икономическа общност по-късно Спак е определян като един от седемте [[бащи основатели на Европа]].
Line 47 ⟶ 51:
=== Последни години ===
От април 1961 година до март 1966 година Пол-Анри Спак отново е външен министър в кабинетите на [[Тео Льофевр]] и [[Пиер Армел]]. Следвайки белгийската политика на задълбочаване на регионалното сътрудничество и включване на по-широк кръг от западните държави в интеграционния процес, Спак, заедно с нидерландския външен министър [[Йосеф Лунс]], се противопоставя на обявения през 1962 година [[План Фуше]], с който френският президент [[Шарл дьо Гол]] се опитва да блокира бъдещото присъединяване на [[Великобритания]] към Европейските общности и да подкопае тяхната наднационална основа. Той е твърд защитник на независимостта на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] и заявява „Утрешна Европа трябва да бъде наднационална Европа“.
През 1964 година Пол-Анри Спак инициира [[Операция Червен дракон]], при която белгийската армия евакуира няколкостотин заложници от [[Кисангани|Стенливил]] в Конго. По този повод той произнася двучасова реч през Общото събрание на ООН в отговор на нападките на Съветския съюз срещу операцията.{{hrf|Dumoulin|1999|617}}
През август 1964 година умира съпругата на Спак и през април 1965 година той се жени повторно за Симон Диър.
Line 52 ⟶ 58:
Спак има също ключова роля в избора на Брюксел за ново седалище на щаба на НАТО през 1966 година след оттеглянето на Франция от организацията. Това е и годината на последната му европейска кампания, когато той играе важна роля при преодоляването на „кризата на празния стол“, като помага за връщането на Франция в европейските организации.
Спак се оттегля от политиката през 1966 година. През 1969 година той публикува мемоарите си в два тома, озаглавени „Недовършени битки“ (''„Combats inachevés“''). През 1971 година той подлага на критика отстъпчивостта на левицата спрямо фламандските националисти, разграничава се от Социалистическата партия и се присъединява към [[Демократичен фронт на франкофоните|Демократичния фронт на франкофоните]].
Пол-Анри Спак умира на 73 годишна възраст на [[31 юли]] [[1972]] година в
== Почести и отличия ==
Line 62 ⟶ 68:
== Бележки ==
{{колони|2|<references/>}}
; Цитирана литература
* {{cite book | last = Dumoulin | first = Michel | year = 1999 | title = Spaak | publisher = Editions Racine | location = Bruxelles | pages = | isbn = | lang = fr | ref = harv}}
== Външни препратки ==
| |||