Съюз на запасните офицери: Разлика между версии

'''Съюзът на запасните офицери (СЗО)''' е българска обществена организация създадена през 1908г1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907г1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура.

Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919г1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.

След 9 септември 1944г1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.

През 1953г1953 г. група български офицери - емигранти създавaтсъздават в Париж [[Съюз на бившето българско войнство в изгнание]]По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на [[Царство България]] се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името [[Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство|Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище]]. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на [[Общество на кавалерите на ордена за храброст|Обществото на кавалерите на ордена за храброст]]. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908г1908 г.