'''Чъргубѝлят Мо̀стич''' е висш държавен сановник при [[цар]]ете [[Симеон I]] и [[Петър I (България)|Петър I]]. Титлата ''чъргубиля'' представлява славизирана форма на известната от по-ранни паметници прабългарска титла [[ичиргу боила]], която вероятно означавала „Началник на столичния гарнизон“.
Има сведения, че тозиТози немного едър мъж (бил е висок 165-170 см)<ref>[http://img715.imageshack.us/i/mostich.jpg/| Портрт на Мостич по Йордан Йорданов, "Възстановяване на черепа по главата", Академично издателство "Марин Дринов", София, 2000, стр. 193-201]</ref> е водил войски, и то когато България е с най-широките си граници. Със сигурност най-силните години от живота на чъргубиля Мостич са били при царуването на Симеон, най-великият български средновековен владетел. Това е време, изпълнено с бляскави военни победи. Мостич е сред онези българи, които поставят на изпитание съществуването на [[Византия|Византийската империя]], а самата България превръщат в империя по площ и народи, по дух и култура. Вероятно той предвожда воините си при река Ахелой или под стените на Цариград. Подобно на Борис І в зряла възраст става монах.
