Мостич

български държавник и военачалник
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за прабългарския държавник и военачалник. За селото в област Шумен вижте Мостич (село).

Чъргубилят Мо̀стич (на старобългарски: Мостичь) е висш държавен сановник и военачалник при царете Симеон I и Петър I. Води войски по времето, когато България е с най-обширна територия.

Мостич
български държавник и военачалник (ичиргу боил)
Роден
?
Починал
Мостич в Общомедия
Надгробната плоча на Мостич

Титлата му чъргубиѝл(а/я) представлява славянизирана форма на известната от по-ранни паметници прабългарска титла „ичиргу боила“, която вероятно е означавала „началник на столичния гарнизон“.

БиографияРедактиране

Чъргубилят Мостич живее по време на царуването на българските средновековни владетели Симеон I и Петър I. Вероятно предвожда воините при река Ахелой или под стените на Константинопол. В зряла възраст (80-годишен), подобно на Борис I, става монах.

Гробът му е открит от археолога проф. Станчо Ваклинов при разкопки в наричаната днес на него Църква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав през 1952 г. По останките в гроба се съди, че е бил висок 165 – 170 см.[1] Образът му е възстановен от антрополога проф. Йордан Йорданов по намерения в гроба му череп[2].

На чъргубиля е наименуван хълмът Мостич (Mostich) на о-в Ругед (Rugged) от Южните Шетландски острови в Антарктика.

 
Надписът на надгробната му плоча. Ограденото в червено означава „цар“.[3]

НадгробиеРедактиране

Сведенията за чъргубиля идват от надписа върху надгробната плоча на Мостич, съхранявана днес в Националния исторически музей в София. Епитафът му гласи:

Оригинал на старобългарски
Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгѹбыліа бывыи прі Сѵмєонѣ цр҃и и прі Пєтрѣ цр҃и ос(м)иѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгѹбыльство і вьсє імѣниѥ быстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ.[4]
Превод на новобългарски
Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана черноризец и така свърши своя живот.

Надписът е сред най-ранните източници, споменаващи монархическата титла цѣсарь[5] (цар).

ИзточнициРедактиране

  1. „Изследване на костите на чъргубиля Мостич“ – във „Възстановяване на черепа по главата“, Йордан Йорданов, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000 г., стр. 193 – 201
  2. „Портрет на чъргубиля Мостич“ – във „Възстановяване на черепа по главата“, Йордан Йорданов, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2000 г., стр. 193 – 201
  3. Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014
  4. Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев, „Надписът на Чъргубиля Мостич“, Българска академия на науките, 1955 г., стр. 8
  5. Станислав Станилов, „Българската монархия през средните векове“, изд. „Класика и стил“, 2003 г., ISBN 9549964949, стр. 69

Външни препраткиРедактиране