Киселина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
== Дефиниции == по ен:
== Дисоциация и равновесие == по ен:
Ред 42:
Втората реакция може да бъде описана и с двете теории. Един протон се отдава от някаква киселина на Брьонстед на амоняк, основа на Брьонстед. От друга страна амонякът действа като основа на Люис - кислородният атом в H<sub>3</sub>O<sup>+</sup> получава двойка електрони, когато една от H—O връзките е разрушена и образуващите я електрони се измествът към кислородния атом. В зависимост от контекста киселините на Люис могат да бъдат описани като окислители или като електрофили.
 
== Дисоциация наи киселинитеравновесие ==
Реакциите на киселините често се обобщават във формата HA ⇋ H<sup>+</sup> + A<sup>−</sup>, където HA е киселината, а A<sup>−</sup> е нейната [[спрегната основа]]. Спрегнатите двойки киселина-основа се различават само по един протон и могат да бъдет преобразувани една в друга чрез добавяне, съответно премахване, на протон. По принцип е възможно киселината да е заредена, а основата - неутрална. В този случай общият вид на реакцията е HA<sup>+</sup> ⇋ H<sup>+</sup> + A.
Дисоциацията на киселините може да се представи с общо уравнение:
 
В разтвор съществува [[химическо равновесие]] между киселината и нейната спрегната основа. [[Константа на равновесието|Константата на равновесието]] ''K'' изразява равновесната концентрация на молекулите или йоните в разтвора. При реакциите киселина-основа обикновено се използва [[константа на киселинна дисоциация|константата на киселинна дисоциация]] ''K''<sub>a</sub>. Нейната стойност е равна на концентрацията на H<sup>+</sup> и на спрегнатата основа, разделена на концентрацията на киселината:
'''H<sub>n</sub>A → nH<sup>+</sup> + A<sup>n-</sup>'''
:<math>K_a = \frac{[\mbox{H}^+] [\mbox{A}^-]}{[\mbox{HA}]}</math>
 
По-силните киселини имат по-голяма константа на дисоциация - съотношениета на водородни йони към киселина е по-високо при по-силните киселини, тъй като те са по-склонни да отдават протон.
 
Тъй като стойностите на ''K''<sub>a</sub> са в много широк интервал, по-често се използва показателят p''K''<sub>a</sub> = -log<sub>10</sub> ''K''<sub>a</sub>. По-силните киселини имат по-малък p''K''<sub>a</sub>. В справочниците обикновено се включват експериментално определени стойности на p''K''<sub>a</sub> на воден разтвор при температура 25°C.
 
== Видове киселинни аниони ==