Древноегипетски календар: Разлика между версии

По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, най-вероятно след наблюдение на лунните цикли (виж [[Древен Египет, календар|Календар]]), египтяните разделят деня и нощта - всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. Изглежда тези часове са променяли своята продължителност според годишния сезон, като само близките до равноденствията дни и нощи траели еднакво дълго. За да се посочи часа, се казвало: часът Х от нощта, или часът Х от деня. Освен това [[Древен Египет, жреци|жреците]] били нарекли часовете с едносъставни имена, като например „сияйният“, който е първият час на деня, или сложни, например „който вижда красотата на [[РеРа]]“ — за дванайсетия час на нощта. Дванадесетте часа на нощта представляват дванадесетте области на долния свят, които [[РеРа]] прекосява в нощната си обиколка, и които са изобразени в декорациите на гробниците. В ежедневния живот различните моменти се отбелязват с по-общи понятия: сутринта, „мигът на нощта“, или по-поетичното „часът на вечерното ястие“, „часът на здрача“; открити са също така и все още неясни изрази, като този на Гардинър, превеждан като „мигът на уханието в устата“.

Още от началото на [[Новото царство на Египет|Новото царство]], а може би и от по-ранен период, египтяните познават различни уреди за измерване на времето, по принцип използвани в [[Храмове в Древен Египет|храмовете]] и [[Древен Египет, Дворец|дворците]] : водни часовници ''клепсидри'' — каменни вази, обикновено старателно украсени и с пробита дупка, през която водата се изтича за дванадесетте нощни или дневни часа, с отбелязани отвътре линии, за да се следи ходът на часовете; слънчеви часовници, отбелязващи часа според дължината на хвърлената сянка или според посоката; „звездни часовници“, които наподобяват уреди за астрономическо наблюдение. За тази цел се използват съставени предварително астрономически таблици, ексемпляриекземпляри от които са запазени до днес в гробниците на [[фараон]]ите от [[Древен Египет, XX династия|XX династия]]. Тези таблици можело да бъдат използвани по време на определени 15 дни в годината, а били необходими 24 от тях, за да се изготви пълна звездна таблица. Наблюдателят, който носел плоча, линия с процеп и триъгълник, заставал срещу някакъв предмет, служещ за отправна точка, поставен по посоката на Полярната звезда; масата представлявала фигурата на отправната точка с разположението на звездите спрямо главата му във всеки час от денонощието. С помощта на този уред за отмерване, наблюдателят откривал звездата, отправна точка, разположена над главата или окото според часа, и било достатъчно да погледне към плочата, за да знае кое време на нощта е.