Уикипедия

Балдуин II (Фландрия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Промяна: id:Baldwin II, Pangeran Flandria
добавки по фр:
Ред 10:
}}
 
'''Балдуин II Плешиви''' е [[граф на Фландрия|граф]] на васалната на [[Западнофранкско кралство|Западнофранкското кралство]] [[Фландрия (графство)|Фландрия]] от [[879]] до [[918]] година. Син на основателя на графството [[Балдуин I (Фландрия)|Балдуин I Желязната ръка]], по майчина линия той е внук на [[Каролинги|каролингския]] император [[Карл Плешиви]], откъдето идва и прозвището му. Управлението на Балдуин II съвпада с едни от най-тежките нападения на [[нормани]]те в региона, но той успява да укрепи властта си и дори да разшири влиянието си в съседните територии на югозапад.
'''Балдуин''' (865 г. – [[10 септември]], [[918]] г.), втори наследствен граф на Фландрия в рамките на [[Западно-Франкско кралство|Западно-Франкското кралство]] и наследствен [[абат]] на Сен Бертен.
 
== Биография ==
Започнал властването си в условията на безмилостните опустошения на [[викинги]] и нормани в европейския северозапад, Балдуин II успява до края на живота си чувствително да консолидира властта на династията си и да разшири владенията на своето графство. Значимостта му като феодален господар и политически фактор ([[пер]] на [[Хуго Капет|Франция]]) се потвърждава и от факта, че през 884 г. се жени за дъщерята на краля на [[Уесекс]] [[Алфред Велики]].
=== Войни с норманите ===
[[Файл:Olav der Heilige06.jpg|мини|250п|Средновековно изображение на воюващи викинги]]
 
Балдуин Плешиви е роден около 865 година. Той е син на първия наследствен граф на [[Фландрия Балдуин I (Фландрия)|Балдуин Желязната ръка]] и каролингската принцеса [[Юдит]], бивша кралица на [[Уесекс]].
Безкомпромисен и безскрупулен владетел, през 900 г. Балдуин е отлъчен от [[Католицизъм|църква]]та лично от [[папа]] [[Бенедикт IV]] заради опита си да отстрани (чрез убийство) политическия си противник [[архиепископ]]а на [[Нотр-Дам дьо Реймс (катедрала)|Реймс]].
 
Балдуин наследява баща си в ранна възраст, през 879 година. През първите години от управлението му неговите владения са подложени на безпрецедентни опустошения от [[нормани]]те. През 880 година те разрушават [[Теруан]] и опусташават околностите му, изгаряйки абатствата. След като презимуват в [[Гент]], на следващата пролет те разграбват [[Турне]], а година по-късно - [[Камбре]] и [[Арас]]. През 883 година опустошават [[Булон сюр Мер|Булон]], [[Сент Омер|Ситию]], [[Сен Рикие]], [[Вьорне]] и отново Теруан, след което се връщат в Гент. След поход към [[Рейн]] те опожаряват отново Арас и се укрепват в [[Конде сюр л'Еско|Конде]] (885), а след това в [[Кортрейк]] (886).
Балдуин II е наследен от най-големия си син [[Арнулф I (граф на Фландрия)|Арнулф]] (Арнул I Велики), а по-малкия Адалолф е обявен за първи граф на [[Балдуин дьо Булон|Булон]]. Петият булонски граф [[Балдуин дьо Булон]] повежда [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] и е обявен за [[Йерусалимско кралство|Крал на Йерусалим]].
 
Опитвайки се да ограничи опустошенията на норманите, Балдуин II изгражда множество укрепления, начело на които поставя [[кастелан]]и - в [[Ипер]], Кортрейк, [[Берг]], Гент, [[Брюге]], Ситию. Строителството на тези крепости е най-същественият процес за времето на управление на Балдуин Плешиви и бележи началото на [[Феодализъм|феодалната епоха]] в региона. Въпреки тези усилия трайно решение на проблема с норманите е постигнато едва през 911 година, когато норманския водач [[Ролон]] получава от краля херцогство [[Нормандия]].
== Вижте също ==
 
* [[Фландрия (графство)|Графство Фландрия]]
През 884 година Балдуин се жени за [[Елфтрит]], дъщеря на краля на [[Уесекс]] [[Алфред Велики]], който също води упорита борба с норманите.
* [[Западно-Франкско кралство]]
 
=== Конфликт с Вермандоа ===
[[Файл:Flandres -Pagi du Marquisat.png|мини|250п|Територията на графство Фландрия (в цвят) и съседните области Булон (''Pagus Bononiensis'') и Терноа (''Pagus Tervaniensis'')]]
 
През 888 година за крал на западните франки е избран графът на [[Париж]] Одо, който не е член на династията на [[Каролинги]]те, вместо наследника [[Карл Прости]], който е малолетен и не би могъл да оглави ефективно съпротивата срещу норманите. Балдуин, който както и наследника Карл Прости е внук на Карл Плешиви, застава на негова страна и влиза в конфликт със своя съсед, графа на [[Вермандоа]] [[Ербер I]], подкрепящ Одо.
 
Първоначално [[Рудолф]], по-малкият брат на Балдуин, който е граф на Камбре, навлиза във Вермандоа и превзема [[Перон]] и [[Сен Кантен]], но Ербер скоро си ги връща, а Рудолф е убит от засада на 17 юни 896 година. Балдуин организира опит за убийството на Ербер, но той преминава на страната на Карл Прости и двамата временно се помиряват, като дори сгодяват дъщерята на Ербер и сина на Балдуин.
 
Скоро конфликтът между Фландрия и Вермандоа е подновен, като Балдуин преминава на страната на Одо. Той превзема отново Перон, но Ербер скоро си го връща и завзема Ситию, както и замъка и абатството „Свети Васт“ край Арас. Недоволството на Балдуин се засилва още повече, след като кралят дава абатството като [[бенефиция]] на архиепископа на [[Реймс]] [[Фулк]], който малко по-късно го заменя за абатството „Свети Медар“ край [[Соасон]].
 
В резултат на войните с норманите и вътрешните междуособици Балдуин успява да присъедини към владенията си [[Булон (графство)|Булон]] и [[Терноа]].
 
=== Последни години ===
Около 898 година Балдуин се възползва от смъртта на абата на „Свети Бертан“, където е погребан баща му, за да поиска светската власт над това абатство, но монасите избират за абат архиепископ Фулк. Изборът им е потвърден от наскоро поелият властта в Западнофранкското кралство Карл Прости. Като компенсация Балдуин завзема със сила замъка и абатството „Свети Васт“. Със своите претенции към тези абатства Балдуин си създава лоша репутация сред духовенството, което го обвинява в алчност и жестокост.
 
Продължавайки съперничеството си с Фулк, Балдуин организира убийството на архиепископа, което е извършено от Винемар, кастелан на [[Лие]], на 17 юни 900 година. Новият реймски архиепископ Ерве [[Отлъчване|отлъчва]] Балдуин от църквата, но Карл Прости е принуден да прости на своя могъщ васал.
 
Балдуин II Плешиви умира през [[918]] година, вероятно на [[10 септември]]. Първоначално е погребан като своя баща в абатството „Свети Бертан“, но през 929 година тялото му е пренесено в абатството „Свети Петър“ в Гент. Големият му син [[Арнулф I|Арнулф]] наследява Фландрия, а малкият [[Адалолф]] - Булон и Терноа като негов васал.
 
== Произход и потомство ==
{{Ahnentafel top|Родословие на Балдуин II Плешиви|width=100%|style=background:#eeeeee;}}
{{Familytree2
|style=font-size: 90%; line-height: 110%;
|border=1
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0;
|boxstyle_1=background-color: #fcc;
|boxstyle_2=background-color: #fb9;
|boxstyle_3=background-color: #ffc;
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|boxstyle_5=background-color: #9fe;
|1= 1. Балдуин II Плешиви
|2= 2. [[Балдуин I (Фландрия)|Балдуин I Желязната ръка]]
|3= 3. [[Юдит]]
|6= 6. [[Карл II Плешиви]] [[Файл:Red crown.png|10px]]
|7= 7. [[Ерментруде]]
|12= 12. [[Лудвиг Благочестиви]] [[Файл:Red crown.png|10px]]
|13= 13. [[Юдит Баварска]]
|14= 14. [[Одо Орлеански]]
|15= 15. Енгелтруде
|24= 24. [[Карл Велики]] [[Файл:Red crown.png|10px]]
|25= 25. [[Хилдегард (Каролинги)|Хилдегард]]
|26= 26. [[Велф I]]
|27= 27. Хайлвиге Саксонска
|28= 28. [[Адриан Орлеански]]
|29= 29. Валдраде
|30= 30. [[Леутард I]]
|31= 31. Гримхилде
}}
{{Ahnentafel bottom}}
 
Балдуин и Елфтрит имат четири деца:
* [[Арнулф I|Арнулф I Велики]] (ок. 890-964), граф на Фландрия
* [[Адалолф]] (ок. 890-933), граф на Булон
* Еалсвид
* Ерментруде
 
{{превод от|en|Baldwin II, Count of Flanders|251742409}}
 
{{пост списък|Граф на Фландрия|2}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Балдуин_II_(Фландрия)“.