Постсъветско пространство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м подравнявам легендата в ляво
прочит до края, {{Превод от|ru|Постсоветское пространство|33177200}}
Ред 108:
]]
 
'''[[Централно-Азиатско Сътрудничество|Централно-Азиатското Сътрудничество]]''' (ЦАС) е създадено през 2002 г. На 6 октомври 2005 г. на срещата на ЦАС билое взето решение, във връзка с предстоящото влизане на [[Узбекистан]] в Евразийското Икономическоикономическо Съобществосъобщество, да се подготвят документи за създаването обединена организация ЦАС-Европейско Икономическо Съобщество, т.е. фактически е решено закриването на ЦАС.
 
=== Шанхайска Организацияорганизация за Сътрудничествосътрудничество ===
[[Картинка:SCO Map.png|200px|right|thumb|С тъмнозелено са отбелязани членките на ШОС, със зелено — наблюдатели.]]
'''[[Шанхайска организация за сътрудничество|Шанхайската Организацияорганизация за Сътрудничествосътрудничество]]''' (ШОС) се състои от [[Китай]], [[Русия]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]] и [[Таджикистан]] и [[Узбекистан]]. Организацията е основана през 2001 г. на основата на предишната организация, която се наричала '''Шанхайска Петоркапеторка''', и съществувала от 1996 г. Задачите на организацията основно са свързани с въпросите за безопасността[[безопасност]]та.
 
== Друго мнение ==
Според мнението на министъра на външните работи на [[Великобритания]] [[Дейвид Милибанд]], понятието постсъветско пространство е остаряло<ref name="bbc">[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/international/newsid_7558000/7558484.stm Лондон: постсоветского пространства больше нет]</ref>:
 
<blockquote>
Според мен, руснаците искат да използват концепцията, на така нареченото „постсъветско пространство“, не разбирайкинеразбирайки, че граничещите с Русия бивши републики от СССР — това са независими страни със суверенни граници. Аз смятам това за неприемливо. [[Украйна]], [[Грузия]] и други — това не е „постсъветско пространство“. Това са независими суверенни страни, обладаващи със собствено право за териториална цялостност.
</blockquote>
 
Ред 124:
[[Картинка:Soviet Union Population.gif|thumb|300px|Население на СССР и бСССР]]
[[Картинка:Soviet Union GDP.gif|thumb|300px|БВП на СССР и бСССР в щатски долари]]
След разпадането на [[СССР]] бившите съветски републики избралиизбират [[капитализъм|капитализма]] като нова икономическо система. БрутнияБрутният вътрешен продукт във всички бивши съветски републики многосе бързопонижава семного понижилбързо. През 1994 г. [[инфлациятаинфлация]]та стигналадостига 400% в [[Украйна]], 1258% в [[Казахстан]]. В същото време в прибалтийските страни се запазвалозапазва сравнително ниско ниво на инфлация (в Литва стигналастига само до 45.1%). Най-лошо ниво на икономическо състояние в бившите съветски републики билое отбелязано през 1995 г. През 2004 г. само прибалтийските държави, [[Армения]], [[Беларус]], и [[Казахстан]] достигнали достигат ниво на брутния[[брутен вътрешен продукт,]] по-високо от това през 1991 г. В Русия през 1998 г. избухналаизбухва [[икономическа криза]]. Въпреки че следСлед 2000-та годинаг. Русия влязлавлиза в първата десетка по [[БВП]].
 
Причините, поради които [[пазарнататериториите икономика]]на толковабившия лошоСССР се приспособяваприспособяват толкова трудно към териториите на[[пазарна бившияикономика|пазарната СССРикономика]], се явяват предмет на дискусии.
 
== Войни и конфликти ==
[[Владимир Крючков]], председател на [[КГБ]] през 1988–1991 годиниг., заявилзаявява в интервю в края на 2003 г.:
<blockquote>За десет години, от 1991 г. до 2000 г., само като жертви в тези конфликти само убити сме загубили 750 000 наши граждани. Още около три и половина милиона са ранени. 12 милиона човекадуши в бившите републики на Съюза се превърнали вса отхвърлени от обществото, бежанци, принудени да изоставят своите жилища и имущество и да се преселят в места, където е имало поне някаквонякаква възможност да оцелеят.<ref name="gzt">[http://www.gzt.ru/print.php?p=politics/2003/12/19/121615.html Владимир Крючков: „Я был только председатель КГБ“]</ref></blockquote>
 
 
Ред 138:
Някои територии и възникнали там военни конфликти:
 
* '''[[Приднестровие]]''', конфликт за независимост от [[Молдова]]
* '''[[Абхазия]]''' и '''[[Южна Осетия]]''', конфликти за независимост от [[Грузия]]
* '''[[Чечения]]''', конфликт за независимост от [[Русия]]
* '''[[Нагорни Карабах]]''', — [[Нагорно-карабахски конфликт|конфликт за независимост]] от [[Азербайджан]]
 
След два периода на кръвопролитни въоръжени стълкновения (първа[[Първа чеченска война|Първа]] и втора[[Втора чеченска война|Втора чеченски войни]]), Чечения се върнала под властта на федералното правителство.
 
Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия получили независимост де факто са получили независимост, де юре независимостта на Абхазия и Южна Осетия са признали Русия, [[Никарагуа]], [[Венецуела]], [[Науру]] и някои непризнати държави. На всички тези територии присъстват [[Въоръжени сили на Руската федерация|руски военни]]. Нагорни Карабах също [[Нагорно-карабахска автономна област|де факто е независим]] и се намира под контрола на [[Въоръжени сили на Армения|арменските въоръжени сили]]. През 2001 г. тези непризнати държави сключилисключват помежду си договор за създаването на [[Организация на Независимитенезависимите Държавидържави]] (ОНД-2).
 
=== Граждански войни ===
* Два пъти в региона възниквали [[гражданска война|граждански войни]], несвързани със сепаратизъм.
 
* [[Гражданска война в Грузия|Гражданската война в Грузия]] между силите на [[Звиад Гамсахурдия]] и [[Едуард ШеварнадзеШеварднадзе]]. ВойнаВойната завършиласвършва след като руските войски подкрепилиподкрепят правителството на ШеварнадзеШеварднадзе в замяна на влизането на Грузия в ОНД.
* [[Гражданска война в Таджикистан|Гражданската война в Таджикистан]], продължила от 1992 до 1997 г.
 
=== Цветни революции ===
Line 157 ⟶ 159:
* 2004 — [[Оранжева революция]] в [[Украйна]].
* 2005 — [[Революция на лалетата]] в [[Киргизстан]].
 
В други три републики от бившия СССР се случилислучват [[масови безредици]], които се квалифицират от президентите на тези републики като опити за цветни революции:
* 2006 — Опит за [[Дънкова революция]] в [[Беларус]].
* 2008 — Опит за цветна революция в [[Армения]].<ref>[http://www.rg.ru/2008/03/07/sarkisyan.html Серж Саркисян: Похоже, что попытка организовать „цветную революцию“ в Армении действительно имела место.]</ref>
* 2009 — Опит за цветна революция в [[Молдова]].<ref>[http://korrespondent.net/world/804755 Президент Молдовы: В Кишиневе пытались устроить цветную революцию]</ref>
 
== Външни препратки ==
* [http://scepsis.ru/tags/id_49.html Подборка статей и книг о конфликтах в республиках бывшего СССР] в библиотеке научно-просветительского журнала [http://scepsis.ru/ „Скепсис“]
* [http://postsovet.ru/ Постсовет. RU] — Информационно-аналитический онлайн-ресурс, сочетающий форматы Интернет-газеты и социальной сети. Основная задача проекта — объективно и всесторонне освещать политические, экономические и социокультурные процессы, происходящие на постсоветском пространстве.
* [http://www.cis-center.ru/ НОЦ СНГ и Балтии СГУ] — онлайн-портал Научно-образовательного Центра Сотрудничества со странами СНГ и Балтии Саратовского Государственного Университета имени Н. Г. Чернышевского. Содержит новости постсоветского пространства, статьи, экспертные комментарии по наиболее актуальным вопросам, материалы Интернет-конференций и аналитические доклады.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* {{ru икона}} [http://scepsis.ru/tags/id_49.html Подборка статей и книг о конфликтах в республиках бывшего СССР] в библиотеке научно-просветительского журнала [http://scepsis.ru/ „Скепсис“]
* {{ru икона}} [http://postsovet.ru/ Постсовет. RU] — Информационно-аналитический онлайн-ресурс, сочетающий форматы Интернет-газеты и социальной сети. Основная задача проекта — объективно и всесторонне освещать политические, экономические и социокультурные процессы, происходящие на постсоветском пространстве.
* {{ru икона}} [http://www.cis-center.ru/ НОЦ СНГ и Балтии СГУ] — онлайн-портал Научно-образовательного Центра Сотрудничества со странами СНГ и Балтии Саратовского Государственного Университета имени Н. Г. Чернышевского. Содержит новости постсоветского пространства, статьи, экспертные комментарии по наиболее актуальным вопросам, материалы Интернет-конференций и аналитические доклады.
 
{{Превод от|ru|Постсоветское пространство|33177200}}
 
[[Категория:Постсъветски държави]]