Отваря главното меню

Промени

В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от [[Янаки Гочев]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.</ref> В 1902 година Кипров взема участие в [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] и в същата година води чета в Свиленградско, в която четник е и бъдещият воденски войвода [[Кара Ташо]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref> Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – [[Одрин]] в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
 
От 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник [[Българан (вестник)|„Българан“]]. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref>
От 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник [[Българан (вестник)|„Българан“]].
 
По-късно Кипров се присъединява към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]], през 1911-1913 е народен представител.<ref>Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.</ref>
 
Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.</ref>