Лесковац: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 36:
 
== История ==
Още през [[2000 пр.н.е.|2000 г. пр. Хр.]] околността на Лесковац е населена от племето [[дардани]], а от [[7 век|7VІІ]] и [[8 век|VІІІ век]] се заселват [[славяни]]те. По времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] областта, която се е наричала ''Дубочица'', влиза в състава ѝ. Най-старото споменаване на града датира от [[14 век|ХІV век]], когато е описан като ''голямо село''.
 
Според местна легенда в подножието на хълма в близост до днешния град е имало езеро, което пресъхнало и на същото място поникнало [[леска|лесково дърво]]. Оттам произлязло и името на града — ''Лесковац''.
 
По времето на [[Османска империя|Османската империя]] градът е център на [[нахия]] Дубочица. По време на борбата за църковна независимост, по силата на волята за самоопределение на населението, тогавашния Лесковец и [[Ябланишки окръг|околността]], влизат в състава на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. С [[Берлински договор|Берлинския договор]] градът, както и цялото южно Поморавие, са присъединени към [[Сърбия]]. Започва масова асимилация на българското население в областта от сръбската държава. Впоследствие Лесковац се развива като център на текстилната промишленост. На територията му са изградени 13 текстилни фабрики, поради което в миналото е наричан "''Сръбския Манчестър''" .
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Лесковац са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.</ref>