Ядрено-магнитен резонанс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hi, sq, oc, lv Промяна: ko:핵자기공명,ca:Ressonància magnètica nuclear
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|В статията трябва да се развие и физичното явление, освен магнитно-резонансната (ЯМР-) томография}}
'''Ядреният магнитен резонанс (ЯМР)''' е физично явление, което се използва в един от основните методи за изучаване и изследване на вътрешното устройство на тялото посредством множество изображения. ЯМР дава възможност за силно контрастни изображения между различните меки тъкани, които съставляват [[човешкото тяло]]. За разлика от рентгеновия апарат и компютърната томография, които използват радиационно лъчение за диагностика, ЯМР е относително безопасен метод за изследвания. ЯМР борави с мощно [[магнитно поле]], което въздейства на водородните атоми, които съставляват водата в нашето тяло, която е приблизително 70%.
 
Приложението на ЯМР е много широко в медицината, особено в неврохирургия, мускулно-костните връзки, съдовите и онко-тъкани.
Ред 10:
ЯМР най–общо представлява цилиндрична тръба, в която е разположен цилиндрично оформен мощен [[магнит]], има втори радиочестотен магнит и скенер приемащ информацията от процеса. Поставена е работна маса, върху която ляга пациента и плавно се плъзва вътре в скенера. Компютърната станция, която обработва получените изображения, се намира в отделна стая.
 
ЯМР не работи с високоенергийно [[радиацияелектромагнитно излъчване]], а с изкуствено генерирани магнитни полета. Всички тъкани на човешкото тяло съдържат различен процент вода, чиито молекули включват два положително заредени водородни атома (по същество протони). Когато човек влезе в мощното [[магнитно поле]], на скенера протоните се подреждат по посока на магнитното поле, в което се намират.
 
Задейства се второ радиочестотно [[електромагнитно поле]], което кара протоните да абсорбират част от неговата [[енергия]]. След като бъде изключено второто поле, протоните освобождават тази енергия под формата на радио-честотно излъчване, което бива засичано от скенера. Позицията на протоните може да бъде контролирана чрез добавянето на допълнително електромагнитно поле. Това позволява да се изгражда последователна редица от изображения както на цялото тяло така и на отделни негови части. Тези допълнителни полета се получават от въртящи се бобини.