Уикипедия

Терористични актове в България (1984 – 1987): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
посмали малко...
Редакция без резюме
Ред 1:
В периода [[1984]] - [[1987]] г. когато тече [[Възродителен процес|Възродителния процес]] в България има разкрити 42 нелегални протурски групи. Някои от членовете им са осъдени за атнидържавнаантидържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери у нас и т.н.<ref>[http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=645&Itemid=2|„Възродителният процес“ от 1984–1989 г. – Част 1]</ref> Само една от тях обаче, разкрита с делото за оперативна разработка ''"Мерзавците"'' извършва многобройни убийства с атетнатиатентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два синхронни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях нейните актове могат да се опредалятопределят като терористично настъпление.<br />
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на: взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред х-л Интернационал в Златни пясъци, палежите на групата на ''"Кърлежите"'' и саботажштесаботажите на ''"Хлебаровската"'' диверсионна група, са извършени само от групата разкрита със споменатата оперативна разработка.
 
==Предистория==
Ред 6:
* Образува се протурска терористична група в състав трима терористи и един помагач през пролетта на [[1983]] г. Още преди това първите им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния грава [[Тодор Живков]], министъра на вътрешните работи ген.полк. [[Димитър Стоянов]] и държавни органи и институции (14.06.1976 г. - 31.05.1983г.), до ликвидирането й на 13 август 1987г. тя продължава тази практика като я разширява включвайки [[Главно мюфтийство|мюфтийството]] и [[Джамии в България|джамийски настоятелства]].
* На 6-ти [[септември]] [[1983]] г е извършен крупен вредителски акт на опожаряване на 750 дка гора при яз. [[Камчия]]. Разхвърляни са пропагандни листовки.
* На паметната дата 3 [[март]] [[1984]] г. на Автогара Юг в [[Пловдив]] заплахите са подркепениподкрепени с демонстративно изоставен куфар, съдържащ устройство за дерайлиране на влакове (т.н. "обувка").
* През есента [[1983]] г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария, като предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара [[Карнобат]] с цел да се стигне до влакова катастрофа<br />
На Нова Година - 1ви [[януари]] [[1984]] г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов e поета отговорността за вредителството и опита за саботаж.
Ред 15:
* На 30.08.1984г. в 17:29 е взривена бомба в чакалнята на гара [[Пловдив]]. Взривното устройство е поставено в дъното на залата при обществените телефонни до кошче за отпадъци. Убита е една жена - Добра Василева 50 годишна от Кърджали и 42-ма души се ранени. Тежко ранено е и ослепява с едното око едно дете - 13 годишният Мустафа Шентюрк от Турция, сред ранените е и брат му Биназ на 16 години. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.<br />
 
* След 36 минути в 18:05 е в взривена сведващаследваща бомба на аерогара [[Варна]]. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени - Елена Иванова и Елена Владова и двете от Варна.<br />
 
Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки ''Амонит 6'' по около 200 грама всяка детонирани с електрически взривителвзривател захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава" поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
 
На гара Пловдив на мястото на взрива е поставена скромна възпоменатилнавъзпоменателна плоча за пострадалите с името на убитата жена.
 
След като терористите са разкрити е установено, че те са група от 3-ма терористи, причастни са и няколко помагачи. Това е единствената протурска терористична група извършила системно атентати преди и след ескалацията на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Трябва да се отбележи, че възникналата в 1985г. организация "[[Турско национално-освободително движение в България]]", предшественик на [[ДПС]] залага основно на методите на граждански натиск, пропаганда и задгранична разгласа и, според нейните заявления, не участва в активни терористични действия.
 
==Втора терористична атака==
* '''Атентатът на гара Буново'''. В 21:32 часа на 9 [[март]] [[1985]]г. на гара [[Буново]] от същите протурски терористи е взривен ''вагона за майки с деца'' (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но влака закъснавазакъснява с 2 минути и това става на гарата. При [[Атентат на гара Буново|Атентата на гара Буново]] загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
Убити: Георги Цветков на 12 г., Стефан Атанасов на 13 г. Райна Бозукова на 64 г., Николай Генков на 63 г., Стилян Иванов на 60 г., Емил Николов на 40 г. и Яворка Петрова на 38 г.<br />
Тежко ранени: Мирияна Петрова на 14 г., Бонка Найденова на 15 г., Христо Бенков на 60 г., Верка Ганкова на 54 г., , Василка Найденова на 45 г., Марин Недялков на 44 г., Василка Недялкова на 40 г., Метка Василева на 38 г. и Венета Цанова на 35 г.<br />
Ред 46:
* Лятото на [[1985]] г. - нов опит за саботаж "късо съединение" в жп контактната мрежа край гара Карнобат.
 
* На 31 [[юли]] [[1986]] г. в курорта "Дружба" ([[Св. св. Константин и Елена (курорт)|дн. Св. Константин]]) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник "Слава" настроен за 15:30 около 3 кг. експлозив - 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 кг амониева селитра е насипан в 5 -литров гюм за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа-чанта от сезал. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал за забравен багаж от летовник. Транспортиран е на безопасно място и обезвреден от МВР.
 
* На 26 Декември [[1986]] г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. [[Люляково]] (Пловдив) и са разхвърляни листовки с протурско съдържание. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
Ред 52:
* Краят на [[1986]] г. - вредителско опожаряване на балирана слама в района на [[Провадия]].
 
* На 7 [[юли]] [[1987]] г. две деца Дарин Христов 12 годишен и Николай Петков на 15 от Добрич са отвлечени с кола от трима протурски терористи за да ги ползват като жив щит в осигурянатетоосигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел Интернационал - централният в [[Златни пясъци]] и раняват 3-ма души - двама чужди летовници и един български, обградени от специалните части се оттеглят в осигураниятосигуреният им коридор към турската граница. При устроеният в Странджа бараж терористите взривяват колата в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран.
 
* Август [[1987]] г. Планирана е, и до 10 август са осигурени взривни неществавещества, часовников механизъм и всичко нобхадимонеобходимо за трета терористична атака с цел [[Слънчев бряг]] определена за 15 [[август]]. Терористите са разкрити и арестувани на 13ти.Терористичният акт е предодвратенпредотвратен.
 
==Разкриване и ликвидиране на основната терористична група==
 
Терористите по делото за оперативно разработка ''"Мерзавците"'' са разкрити в [[1987]]г. от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на [[Държавна сигурност]], Направление „Терор". АнтитерористинотоАнтитерористичното следствие пряко се води от майор Георги Сотиров.<br />
 
На 13.08.1987г. са арестувани двама от терористите, след 6 дни на 19.08.1987г. е арестуван третият терорист. Задържани са и 1 техен помагач, осигурил отровата излята във вододайната зона, брат на единия терорист и 3 причастни лица.<br />
Tогава в 1987г. е арестуван и хвърлен в затвора и [[Ахмед Доган]]. Той лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е верновярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref> няма безспорни данни.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от [[Желю Желев]] и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Причастните лица са осъдени: едно лице на 2 години затвор и две лица на по 1 година.
 
==Изводи и последствия==
{{факт|Координиранa терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновеннияобикновения атентат. Приложена е нова терористична тактика, нещо подобно ще видим разгърнато в Лондон на 07.07.2005 г. и, макар много по-мащабно, в САЩ на 11.09.2001 г. Тактиката на терористично настъпление с последователни такива атаки също е нетипична. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.}}
 
Необясним е факта, че атентата с 3 месеца предхожда ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена проведена от 24.ХІІ.1984 г. до 19.І.1985г., която би трябвало да го е предизвикала, а заплашителните писма и саботажите са още по-рано. Не е изключено обрантнотообратното те да са повлияли за ускоряване и ожесточеванеожесточаване на провеждането й. <br />
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна Сигурност, a помагачът им на милицията. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета работни дела на терористите-сътрудници в [[Държавна сигурност|ДС]] не са разсекретени. Но, като се вземе предвид, че те са екзекутирани (ако се пренебрегнат слуховете, че са разменени с [[Турция]]) трудно може да се допусне, че са действали по поръчка на българските служби. Единият терорист работи и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Другият също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството в [[Бургас]].<br />
В доклад на ген.полк. Григор Шопов, зам. министър на вътрешните работи, изнесен на "Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни" състояло се от 21 до 27.11. 1987г. във Варна с участието на първия зам. председател на [[КГБ]] на [[СССР]] армейски генерал Ф.Д.Бобков., се посочва, че ''".... създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях с МИТ"'' (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Република Турция).<br />
Ред 74:
Странен, но и поучителен е фактът, че при колосалния брой от около 850 000 граждани тежко репресирани при смяна на имената им, при дадени жертви, е доказано, че системно действа за около 2 г., всичко на всичко, една група от 3-ма терористи.
 
Освободеният предсрочно помагач, вдига чешма посветена на брат си и другите терористи и поставя паметна плоча за тях с текст на турски. Организационно това лице израства до областтенобластен координатор за Бургас на [[ДПС]], чийто лидер както е известно е доказан сътрудник поне на Държавна Сигурност. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаският окръжен прокурор Емил Христов, въстановена самоволно след една година, разбита е с кирки след 8 години от гневни младежи и окончателно заeднo с чешмата всичко е съборено и терена е подравнен по заповед на [[Дирекция за национален строителен контрол]] (ДНСК) след решение на Висшия Административен Съд в 2009 г.
 
Единственият донякъде утешетелен факт е, че при всичките печални събития, дадените в 5 годишната срамна кампания мюсюлмански и християнски жертви от 29 души (1 жена при атентата на гара Пловдив 30.VІІІ.1984 , 8 протестиращи /включително 1 бебе/ 24.ХІІ.1984-19.І.1985, 7 /включително 2 деца/ при атентата на гара Буново, 3 екзекутираини терористи ІХ.1988г., 9 протестиращи и 1 войник 19-27.V.1989г.), ако ги сравним с колосалните човешките загуби от близките Югославия, турски Кюрдистан и руски Кавказ или по-далечните Испания и Франция, Британия и Северна Ирландия, са незначителни и нацията успя да ограничи до минимум трагедията.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Терористични_актове_в_България_(1984_–_1987)“.