Кръстьо Българията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
[[Файл:Petar Angelov Krastyo Bulgariata Nikola Zhekov.JPG|ляво|мини|200п|[[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], Кръстьо Българията и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]].]]
[[Файл:United cheta.JPG|дясно|мини|250п|Сборна чета на войводите Ефрем Чучков, [[Мише Развигоров]], [[Атанас Бабата]], [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]], Кръстьо Българията, [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], [[Коста Нунков]] и други.]]
[[Файл:Krastyo Balgariyata cheta IMARO.JPG|дясно|мини|250п|Четата на Кръстьо Българията.]]▼
Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]].<ref name=[http://www.promacedonia.org/hk/hk_11.htm Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков]>Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода в Чокенския район с подвойвода [[Петър Чолаков]]. През нощта на [[9 август]] четата му от 40 души напада турското село [[Хаджиталашман]], което е само на 20 километра от [[Одрин]], в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm Тракийско дружество „Антим І“, Бургас]</ref>
[[Картинка:Cheta shivarov lazarov.jpg|дясно|мини|250п|Обединената чета на Кръстьо Българията и [[Пеньо Шиваров]].]]▼
След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в [[Кочани|Кочанско]], където под негово ръководство действа [[Цено Куртев]]. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]. На [[2 януари]] [[1905]] година над село [[Кнежево (Община Кратово)|Кнежево]], [[Кратово|Кратовско]], се провежда [[Скопски конгрес на ВМОРО|конгрес]] на [[Скопски революционен район|Скопския революционен район]]. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани [[Даме Груев]], [[Ефрем Чучков]], Кръстьо Българията, [[Мише Развигоров]] и [[Атанас Бабата]].
Line 38 ⟶ 37:
На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.
==Галерия==
<center><gallery caption="">
▲
Image:Kochani cheta of Krstyo Bulgariata.jpg | Кочанската чета на Кръстьо Българията
</gallery></center>
==Източници==
▲[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кръстю Българията (33-и в третата колона).]]
* Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
* Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
| |||