Кръстьо Българията
български революционер

Роден
1874 г.
Починал
май 1913 г. (39 г.)
Кръстьо Българията в Общомедия

Кръстьо Николов Георгиев или Катранкьов, известен като Кръстьо Българията и Дандана[1], е български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Христо Чернопеев, Яне Сандански и Кръстьо Българията

Кръстьо Българията е роден през 1874 година във Враца, тогава в Османската империя. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в Четническата акция на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония и известно време е в четата на Михаил Апостолов Попето, а след това от 1900 до края на 1902 година е Тиквешки войвода на ВМОРО. За кратко от януари до август 1901 година секретар на четата на Кръстьо Българията е Григор Тотев.

 
Четата на Кръстьо войвода (шести на първия ред). Първи на първия ред е Христо Силянов, седми е Васил Пасков, а осми - Христо Караманджуков

По заръка на Михаил Герджиков през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в Чокенския революционен район в Одринския революционен окръг, където е и първият подофицер.[2]. От началото на 1903 година е назначен за войвода в Малкотърновския революционен район, където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в оргинизирането на атентата на железопътната линия при село Синекли, Чаталджанско.

 
Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков.
 
Сборна чета на войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на конгреса на Петрова нива.[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Чокенския район с подвойвода Петър Чолаков. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село Хаджиталашман, което е само на 20 километра от Одрин, в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.[4]

След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в Кочанско, където под негово ръководство действа Цено Куртев. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се провежда конгрес на Скопския революционен район. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.

Кръстьо Българията участва във Балканската война и после в Междусъюзническата война като войвода на чета №16, а по-късно във 2 рота на 6 охридска и 3 рота на 11 серска дружина на Македоно-одринското опълчение.[5] На 18 май 1913 година е произведен в чин подпоручик. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.[6][7]

Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива[8] или убива[3] невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от Георги Кондолов. Георги Василев пише за него:

Мнозина го укоряваха, че бил строг, дори жесток. Той е счупил немалко ребра,

но в скоро време обаче Малкотърновския район се изпълни с дисциплинирани смъртни дружини, готови на саможертва.

Кръстю Българията не прощаваше и винаги наказваше и най-малкото закъснение. За него авторитетът на Организацията бе всичко. Така той респектираше всички, в неговия район всеки заемаше своето място.

На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  • Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.32, 57
  2. Вестник "Българска Армия", бр.15642
  3. а б Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков
  4. Тракийско дружество „Антим I“, Бургас
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 104, 892.
  6. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86 - 87.
  8. Панайот Маджаров, Свято съзаклятие