Христо Иванов (Големия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Биография: ; форматиране: 5x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 16:
==Биография==
 
Христо Иванов Крачулов - Големия е роден на 14 септември 1840 г. в с. Къкрина, Ловешко. Башата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в [[Ловеч]] и живее в квартал „Дръстене“. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите [[Петко Славейков]] и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята - — кожухарство и книговезачествокниговезство при свещеник [[Лукан Лилов]] (1851-1855). Отваря самостоятелна кожухарска работилница. При пътувания за закупуване на кожи влиза в чести сблъсъци с мародерствощимародерстващи поданнициподаници на султана, което силно затруднява занаята.
===Емигрант в Сърбия===
 
През 1860 г. емигрира в [[Сърбия]]. Тук се запознава с [[Георги Раковски]] и [[Васил Левски]]. Работи в книговезницакниговезниците „Волф“, „Караджич“ и „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в [[Български легии в Белград|Първата българска легия]] (1862) , където преминава начално военно обучение. Участва в Сръбско - турската война (1862) и битките за Белградската крепост при „Варош капия“, „Сава капия“, „Делийската чешма“ и „Байраклъ джамия“.
===Във втората българска легия===
 
След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в [[Пловдив]]. Работи като книговезец при [[Христо Г. Данов]] и [[Йоаким Груев]]. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за [[Българска православна църква]].
 
===Във втората българска легия===
Урежда си документи за емиграция в [[Америка]]. С кораб пътува по маршрута [[Цариград]]-[[Сицилия]]-[[Генуа]] - [[Марсилия]]. Поради изчерпване на парите отпътува за [[Порт Саид]] ([[Египет]]) и работи на строежа на „Суецкия канал“.
 
Урежда си документи за емиграция в [[Америка]]. С кораб пътува по маршрута [[Цариград]]-[[Сицилия]]-[[Генуа]] - [[Марсилия]]. Поради изчерпване на парите отпътува за [[Порт Саид]] ([[Египет]]) и работи на строежа на „Суецкия[[Суецки канал“.канал|Суецкия канал]].
 
Завръща се в Сърбия и на 12 октомври 1867 г. постъпва във Втората българска легия. Тук изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите в Легията се представя отлично и получава военно звание „Капрал“.
Line 30 ⟶ 31:
===Участие във Вътрешната революционна организация===
 
От 1862 г. активно сътрудничи на [[Васил Левски]] и се ангажира със създаването на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]] ([[ВРО]]). Заселва се във [[Велико Търново]] и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на [[Васил Левски]]. След обединението на [[ВРО]] и [[БРЦК]] получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района [[Русе]]-[[Търново]]-[[Стара Загора]]-[[Сливен]]. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.
 
===Участие в Априлското въстание===
 
След смъртта на В. Левски продължавяпродължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Помощник е на [[Стефан Стамболов]] в Първи търновски революционен окръг за [[Ловеч]], [[Троян]], [[Ново село]] и [[Севлиево]]. Участва в битки по време на Априлското въстание при с. Ново село, Дебневския боаз и връх „Мара гидик“. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат [[Никола Цвятков]] чак до началото на м. юли 1877 г.
 
===Участие в Руско - турската война (1877-1878)===
 
Успява да напусне Ловеч и се присъединява се към Руската армия. С отряда на полковник [[Алексей Жеребков]] се сражава при [[Битка при Ловеч|първото освобождение на Ловеч]]. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша и въстановяването на турската власт , но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на [[Величка Хашнова]]. След второто освобождение на Ловеч създава [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] при освобождението на [[Етрополе]], [[Ботевград]], [[София]] и [[Пловдив]].
 
===Живот в Свободна България===
 
След Освобождението участва в създаването на Комитетите „Единство“. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия. Формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 човека и е неин войвода по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско- българската война (1885)]].
 
Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). [[Народен представител]] от Ловеч в VI- о Обикновено народно събрание (1890-1893). Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.
 
През [[1984]] г. на ул.„ Гурко “ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011 г. негов [[барелеф]] е поставен на [[Къкринско ханче|Къкринското ханче]].
 
==Награди==