Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
добавки |
||
Ред 10:
}}
'''Светослав Николов Миларов-Сапунов''' е [[България|български]] [[писател]], [[историк]] и [[публицист]]. Син на Никола Сапунов, участник в църковната борба, и брат на Илия Миларов, общественик, директор на Народната библиотека в София. Името Миларов е превод на Сапунов. Светослав учи в [[Загреб]], [[Цариград]] и др. Сътрудник на [[Петко Славейков]] в редакцията на вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]]. Прекарва повече от година в затвора в Цариград, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „[[Възраждане (вестник)|Възраждане]]“ (1876), „[[Марица (вестник)|Марица]]“ (1879) и „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884)
От 1884 Миларов е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор на драмата в стихове ''Паданието на Цариград'', на спомени, дневници и др.
В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в [[Одеса]]. В началото на 1889 година той оглавява група, включваща още Константин Попов, Петър Мусевич, о.з. поручик Георги Василев и о.з. капитан Йордан Белев, която си поставя за цел убийството на княз [[Фердинанд I|Фердинанд]]. С помощта на [[Драган Цанков]] те се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация [[Славянско благотворително общество]], който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, през април Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.{{hrf|Марков|2003|38-40}}
През 1891 година, по време на разследването на [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|атентата]] срещу [[Стефан Стамболов]], при който е убит министъра на финансите [[Христо Белчев]], полицията достига до част от информацията за заговора от 1889 година. Макар в действителност да нямат отношение към атентата срещу Стамболов, Миларов и Попов са признати за виновни и са осъдени на смърт. На 15 юли 1892 година Светослав Миларов е обесен в двора на [[Черна джамия|Черната джамия]] в София.{{hrf|Марков|2003|43-44}}
== Библиография ==
Line 26 ⟶ 28:
== Бележки ==
<references/>
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}
== Източници ==
| |||