Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
От 1884 Миларов е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор на драмата в стихове ''Паданието на Цариград'', на спомени, дневници и др.
В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в [[Одеса]]. В началото на 1889 година той оглавява група, включваща още Константин Попов, [[Петър Мусевич]], о.з. поручик Георги Василев и о.з. капитан Йордан Белев, която си поставя за цел убийството на княз [[Фердинанд I|Фердинанд]]. С помощта на [[Драган Цанков]] те се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация [[Славянско благотворително общество]], който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, през април Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.{{hrf|Марков|2003|38-40}}
През 1891 година, по време на разследването на [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|атентата]] срещу [[Стефан Стамболов]], при който е убит министъра на финансите [[Христо Белчев]], полицията достига до част от информацията за заговора от 1889 година. Макар в действителност да нямат отношение към атентата срещу Стамболов, Миларов и Попов са признати за виновни и са осъдени на смърт. На 15 юли 1892 година Светослав Миларов е обесен в двора на [[Черна джамия|Черната джамия]] в София.{{hrf|Марков|2003|43-44}}
| |||