Петър Габровски: Разлика между версии

'''Петър Димитров Габровски''' е [[България|български]] [[политик]], [[министър на вътрешните работи]] през 1940-1943 годинаг. През септември 1943 годинаг. за кратко ръководи правителството, но не е формално избиран за [[министър-председател на България]].

Петър Габровски участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като взводен командир ([[1917]]-[[1918]]). След войната завършва „[[правоПраво]]“ в [[Софийски университетСУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] ([[1923]]), работи като [[адвокат]] в [[София]]. Той е основател и ръководител на националистическата организация [[Ратничество за напредък на българщината]] (след [[1936]]) г.

Габровски е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в четвъртото правителство на [[Георги Кьосеиванов]] ([[23 октомври]] [[1939]] - [[15 февруари]] [[1940]]) и [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в двете2-те правителства на [[Богдан Филов]] (15 февруари 1940 - 14 септември 1943). След смъртта на цар [[Борис III]] и назначаването на Богдан Филов за [[регент]], той временно председателства заседанията на 58-ото правителство на България.

След [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]] Петър Габровски е сред осъдените на [[смъртна присъда|смърт]] от т.нар. [[Народен съд]]. Той е екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]] г. През [[1996]] г. присъдата е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]].