Кониково: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва ''Кониноно'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref>
Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и Кониково.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Кониково има 170 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.]</ref>
| |||