Кониково

селище в Гърция

Конѝково[1] (на гръцки: Δυτικό, Дитико, катаревуса: Δυτικόν, Дитикон, до 1950 година Στίβα или Στοίβα, Стива,[2] до 1926 година Κονίκοβο, Кониково, катаревуса Κονίκοβον, Кониковон[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

Кониково
Δυτικό
Старата и новата църква
Старата и новата църква
Гърция
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Централна Македония
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Воденско
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина70 m
Население454 души (2011 г.)
Пощенски код58005
Телефонен код23820
Кониково в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 70 m надморска височина в северозападния край на Солунското (или Пазарското поле) на 20 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кониково, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кониково е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКониново като българско село.[5]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Коникова (Konikova),[7] на картата на Кондоянис е отбелязано като Кониковон (Κονίκοβον), християнско село.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кониково има 170 жители българи.[9]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кониково има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от Ливадица. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Кониково е чифлигарско село с 27 семейства, 129 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κονίκοβον) има 120 екзархисти.[8][13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кониково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кониково (Κονίκιοβο) като село с 68 мъже и 62 жени. Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 16 имота на жители, преселили се в България.[8]

В 1924 година 121 души са изселени в България.[4] 15 български семейства се изселват в Горни Воден, Станимашко, и Пловдив.[15] В селото са заселени гърци бежанци.[4] В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),[16] а в 1950 година на Дитико.[4] Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства с 402 души.[17] Според Тодор Симовски селото е изцяло бежанско.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Кониково на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Църланга[18] Τσορλάγκα Маврос Лонгос Μαύρος Λόγγος[19] местност на С от Кониково[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 130[4] 126[4] 363[4] 589[4] 660[4] 600[4] 419[4] 437[4] 476[4] 477 454

Личности редактиране

Родени в Кониково
  •   Георгиос Серафим (Γεώργιος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година, участва в сраженията при Голишани, Месимер и Патичино[20]
  •   Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година и местен ръководител[20]
  •   Лазо Трайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[21]
  •   Павел Божигробски (? – 1871), български духовник
  •   Павел Граматиков (? – 1902), български революционер, известен като Павле Капитан
  •   Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година и местен ръководител[20]
  •   Ставрос Гусопулос (Σταύρος Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Фистопулос и Константинос Мазаракис, убит през 1906 година[20]
  •   Христос Ицопулос (Χρήστος Ιστιόπουλος), гръцки андартски деец, четник[20]
  •   Христос Серафим (Χρήστος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник, убит през 1905 година от български комити заедно с Атанасиос Христу[22]
Починали в Кониково
  •   Иван Лятев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[23]
Свързани с Кониково
  •   Иван Ангелов (1831 – ?), български свещеник от Додулари, проповядвал в Кониково между 1871 и 1910 година.[24]

Бележки редактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 71. (на македонска литературна норма)
  5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  7. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  8. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726 и 853.
  15. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  20. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 124. (на гръцки)
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
  23. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
  24. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.