Кониково
Конѝково[1] (на гръцки: Δυτικό, Дитико, катаревуса: Δυτικόν, Дитикон, до 1950 Στίβα или Στοίβα, Стива,[2] до 1926 Κονίκοβο, Кониково, катаревуса Κονίκοβον, Кониковон[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония. Селото има население от 477 души (2001)
|
Кониково Δυτικό |
|
|---|---|
 Старата и новата църква |
|
  Кониково  Кониково  Кониково |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 62 m |
| Население | 477 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в северозападния край на Солунското (или Пазарското поле) на 20 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Кониково е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кониноно като българско село.[4]
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[5]
На австрийската военна карта е отбелязано като Коникова (Konikova), на картата на Кондоянис е отбелязано като Кониковон (Κονίκοβον), християнско село.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кониково има 170 жители българи.[7]
По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кониково има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от Ливадица. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.[9] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Кониково е чифлигарско село с 27 семейства, 129 жители българи и една черква.[10]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κονίκοβον) има 120 екзархисти.[6][11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кониково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кониково (Κονίκιοβο) като село с 68 мъже и 62 жени. Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 16 имота на жители, преселили се в България.[6]
В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),[13] а в 1950 година на Дитико. В селото са заселени гърци бежанци, а 15 български семейства се изселват в Горни Воден, Асеновградско и Пловдив.[14] Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства с 402 души.[15]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Кониково
Георгиос Серафим (Γεώργιος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година, участва в сраженията при Голишани, Месимер и Патичино[16]- Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[16]
Лазо Трайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[17]- Павел Божигробски (? – 1871), български духовник
- Павел Граматиков (? – 1902), български революционер, известен като Павле Капитан
- Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[16]
- Ставрос Гусопулос (Σταύρος Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Фистопулос и Константинос Мазаракис, убит през 1906 година[16]
- Христос Ицопулос (Χρήστος Ιστιόπουλος), гръцки андартски деец, четник[16]
- Христос Серафим (Χρήστος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник, убит през 1905 година от български комити заедно с Атанасиос Христу[18]
- Починали в Кониково
- Иван Лятев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[19]
- Свързани с Кониково
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726 и 853.
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 124. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.36.