Опера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Изтриване: tt:Opera
увод - по ен:
Ред 1:
{{към пояснение|Опера}}
{{незавършена}}
{{към пояснение|Опера}}
[[Картинка:Ponselle_Caruso_Forza_del_Destino.jpg|thumb|right|[[Енрико Карузо]] в „Силата на съдбата“ от [[Джузепе Верди|Верди]] ]]
'''Операта''' е характерно за [[Европа]] (и особено за [[Италия]], [[Австрия]], [[Германия]], [[Франция]] и [[Русия]]) сценично [[изкуство]], съчетаващо [[драма]]тично действие с [[музика]] (песен и танц). Драматичният компонент на оперното представление се базира върху типичните [[театър|театрални]] елементи – [[сценарий]], [[декор]], [[костюм]]и, [[Козметика|грим]] и [[актьор]]ска игра. Главната разлика е, че текстът в операта, (наричан [[либрето]]), не се изговаря, а се изпява. Певците пеят в съпровод на музикален ансамбъл, вариращ от малък камерен състав до цял [[симфоничен оркестър]].
 
[[Файл:Palais Garnier.jpg|300п|мини|[[Пале Гарние]] в Париж, един от най-известните оперни театри в света]]
Сходни форми в други части на света обикновено се определят с прилагателно: [[Китай]]ска опера, [[Пекин]]ска опера и т.н.
 
'''Операта''' е вид [[изкуство]], при което [[Пеене|певци]] и [[музикант]]и представят [[драма]]тично произведение, съчетавайки текст (наричан [[либрето]]) и [[музика]]. Операта е част от традицията на западната [[класическа музика]]. Тя включва много елементи на драматичния театър, като [[актьорско изкуство|актьорска игра]], [[декор]]и и [[костюм]]и, а понякога и [[танц]]и. Представленията обикновено се провеждат в предназначени специално за тази цел [[Оперен театър|оперни театри]] в акомпанимента на [[оркестър]] или по-малък [[музикален ансамбъл]].
 
Операта възниква в Италия в самия край на 16 век и скоро се разпространява в останалата част от Западна Европа. През 17 век [[Хайнрих Шюц]] в Германия, [[Жан-Батист Люли]] във Франция и [[Хенри Пърсел]] в Англия играят важна роля в установяването на местните национални традиции в операта. През 18 век италианската опера продължава да доминира в цяла Европа, с изключение на Франция, привличайки много чужди композитори. [[Опера серия]] е най-престижната форма на италианската опера до средата на века, когато [[Кристоф Глук]] оглавява движението за нейното реформиране. Днес най-авторитетната фигура в операта от края на 18 век е [[Волфганг Амадеус Моцарт]], който започва кариерата си с опера серия, но е най-известен със своите италиански [[Комична опера|комични опери]].
 
Началото на 19 век е свързано с възхода на стила [[белканто]] с работите на популярни и днес композитори като [[Джоакино Росини]], [[Гаетано Доницети]] и [[Винченцо Белини]]. По това време се появява и [[Голяма опера|голямата опера]] с характерните опери на [[Джакомо Майербер]]. Средата и втората половина на 19 век е златният век на операта, доминиран от [[Рихард Вагнер]] в Германия и [[Джузепе Верди]] в Италия. През този период възникват и самостоятелни оперни традиции в Централна и Източна Европа, най-вече в Русия и Чехия. Операта запазва популярността си и през периода на [[веризъм|веризма]] в Италия и съвременната френска опера до [[Джакомо Пучини]] и [[Рихард Щраус]] в началото на 20 век.
 
Развитието на операта през 20 век е свързано с множество експерименти с модерни стилове, като [[атоналност]] и [[сериализъм]], [[неокласицизъм]] и [[минимализъм]]. С появата на звукозаписната техника оперната музика става достъпна до по-широка публика от посетителите на оперните театри. По-късно операта започва да се изпълнява по [[радио]]то и [[телевизия]]та и дори да се пише специално за тези медии.
 
== История ==
{{раздел-мъниче}}
[[Картинка:Monteverdi.jpg|мини|ляво|Клаудио Монтеверди]]
 
Операта възниква в началото на [[XVIXVII век]] в Италия.<ref>[http://100oper.nm.ru/001.html История на операта]</ref> Нейни предшественици са [[мадригал]]ите, [[маскарад]]ите и [[балет]]а. За пръв автор на оперни произведения се приема [[Клаудио Монтеверди]]. Неговите опери [[Орфей (опера)|Орфей]] и [[Коронацията на Попея]] поставят основите на операта, определени от Камерата (''La Camerata''). Камерата е група интелектуалци и музиканти, основно от [[Флоренция]], чиято цел е да възобновят музикалните жанрове на древна Гърция. Новият музикален жанр бързо се разпространява по цяла Италия като негов център става [[Венеция]]. Операта през първата половина на [[XVIII век]] е предназначена основно за придворния елит. Но около 1763 година в различни страни в Европа се появяват обществени театри, което спомага за нейното популяризиране. Основните характери са митологични или легендарни герои и основната цел е развлечението и сатирата.
 
XVIII век ражда две много влиятелни фигури в оперното изкуство: немският композитор [[Кристоф Глук|Кристоф Вилибалд Глук]] и австрийския [[Волфганг Амадеус Моцарт]], които отразяват в своето творчество идеите на [[Просвещение]]то. Това са двата най-мащабни реформатори на оперното изкуство.
Line 14 ⟶ 20:
 
== Елементи на операта ==
{{раздел-мъниче}}
 
Обичайната и&#768; конструкция включва [[увертюра]], [[ария|арии]], вокални ансамбли и [[речитатив]].
 
Line 25 ⟶ 33:
== Източници ==
<references />
* Улрих Бьокел и Хорст Зегер. Операта през вековете. С., 1982.
* Donald J. Grout and Hermine Weigel Williams. A Short History of Opera. 4th ed. New York, 2003.
* Richard Somerset-Ward. Angels and Monsters: Male and Female Sopranos in the Story of Opera, 1600-1900. Baltimore, 2004.
* Ярославцева, Людмила К. Опера, певцы, вокальные школы Италии, Франции, Германии XVII-XX веков. M., 2004.
* Linda Hutcheon and Michael Hutcheon. Opera: The Art of Dying. Cambridge, Mass., 2004.
* Иван Бенчев. Горчивата чаша на успеха. С., 2006 (Елена Николай).
* Dorit Tanay. The Birth of Opera and the New Science. - The European Legacy, 11, 2006, № 7, 753-764.
* Марин Бончев. 101 оперни куриоза. С., 2008.
* Алберто Матиоли. Големият Лучано (Истината за Лучано Павароти). С., 2008.
* Димитър Божанов. Лучано Павароти: A Legend Says Goodbye + CD. С., 2008.
* Мария Костакева. Въображаемият жанр? С., 2009.
 
 
{{Link FA|ja}}
 
{{Link FA|ca}}
 
[[Категория:Опера| ]]
 
{{Link FA|ca}}
{{Link FA|ja}}
{{Link FA|ms}}
{{Link FA|sv}}