Красно село: Разлика между версии

„'''Красно село'''“ е [[квартал]] на град [[София]]. Красно селоНамира се намира в западната част на София и е включен в [[Красно село (район)|район „Красно село“]] на [[Столична община]]. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е [[Цар Борис III (булевард в София)|бул. "Цар Борис III"]] (бивш „Девети септември“). Друг основен булевард, преминаващ през квартала, е [[Гоце Делчев (булевард в София)|бул. „Гоце Делчев“]] (бивш „Емил Марков“).

"Красно„Красно село"село“ е сред малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Първият постоянен жител в района е Димитър Н. Гергов, роден в [[Панагюрище]]. Интересна подробност за него е, че е син на Никола Гергов, който по време на [[Априлското възстаниевъстание]], заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов са майсторите на "черешовата„черешовата артилерия"артилерия“ на Панагюрище <ref>Карапетров, Петър. Кратко описание на Панагюрското възстание. С. 1893г. стр.7</ref>. След потушаването на Априлското възстание и клането в Панагюрище, Димитър Гергов бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София. По това време на мястото на днешния квартал "Красно„Красно село"село“ няма никакви постройки, а последните сгради на София са били горе-долу там, където сега е [[УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"]]. През 1897 г. Гергов решава да се установи на това място и на следващата година, 1898-а, купува 12 декара земя, на която построява малка къща и започва да изгражда около нея стопанство. По това време територията на квартала е част от село [[Бояна (квартал на София)|Бояна]] (сега квартал). Следващите три години Гергов прекарва на това място, съвсем сам. Транспорт до там няма уреден, липсват и поддържани пътища.

Нещата се променят през 1900 година, когато започва строежът на трамвайната линия София-[[Княжево]]. Девствената природа и удобството на трамвая довеждат нови заселници-&nbsp;— Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Варталски, един софийски съдия с фамилия Монаджиков.

Към 1903 година формиралото се селище все още си няма име. Води се махала на Бояна. През тази година жителите му решават да изберат подходящо име на махалата си. Възлагат на Димитър х. Иванов, по това време личен приятел на [[Иван Вазов]], да се свърже с известния поет и да го помоли да избре подходящо име за махалата. Вазов предлага две имена-&nbsp;— "Калояново"„Калояново“ и "Красно„Красно село"село“. Жителите избират второто, което остава и до днес.

Самият Вазов дава ценни сведения за този период <ref>"Иван Вазов - Сборник от спомени,материали и документи", С. 1949, стр.42</ref>. Името "Калояново"„Калояново“ той предлага заради връзката с Бояна и [[Боянската църква]]. [[Севастократор Калоян]] някога е владял тези земи и е изрисуван като ктитор в църквата. Името „Красно село“ е свързано с [[Руско-турската война (1877-1878)|Русия]]&nbsp;— селище с такова име е съществувало на около 30 [[версти]] от [[Санкт Петербург|Петербург]]. Малко преди [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-Турската война от 1877]], там е разквартирувана Първа Донска дивизия. Тя прекосява Русия от Петербург до [[Руско-турската война (1877-1878)|Дунав]]а и този поход е детайлно описан от Ф. Гершельман <ref>Гершелман, Феодор.Воспоменания о турецкой войне, Спб.1908, съхранява се в Петербургска държавна библиотека</ref>. С участници в този поход Вазов се срещал лично, роля имат и симпатиите му към този край, датиращи още от времето преди [[Освобождение на България|Освобождението]]. Във в. „Мир“ от 1897-а Вазов публикува стиховете си под псевдонима „Боянец“.<ref>Тахов Георги,"Литературна София" изд.ОФ 1983г.</ref> <ref>"Известия" пер.изд на Красноселско Народно читалище,кн.2,1938г.</ref>

След [[Балканска война|Балканската война]] и последвалата я [[Междусъюзническа война]] стотици семейства на [[бежанци]] (главно от [[Беломорска Тракия]], [[Вардарска Македония]], [[Южна Добруджа]] и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през [[1914]] година, след което започва неговото заселване.<ref>{{Кираджиев|100}}</ref> По това време и преди началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, [[Цариброд]]ски квартал и др. Примери за носталгия по родните места има в архитектурни елементи на бежански къщи в Красно село, като кулата на ъгъла на ул. „Черна Вода“ (сега ул.„Съвет на Европа“) и ул. „[[Гебедже]]“ (вижте снимката).

За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството &nbsp;— след 1980 година. Такива сгради са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. Цар„Цар Борис IIIIII“ и пазар „Красно село“. В квартал Красно„Красно селосело“ има голяма детска градина, която се намира на ул. „Дебър“, заемаща почти цялото разстояние от кръстовището с ул. „Хубча“ до кръстовището с бул. „Стефан Тошев“.

Според данни на [http://www.grao.bg/tna/tadr2009.txt ГД „ГРАО“] Красно Село е дом на 87,&nbsp;180 души през 2009 г. като 87,&nbsp;002 от тях са регистрирани с постоянно местожителство в общината.

* Трамваи: 4, 5&nbsp;

* Автобуси: 63, 73, 83, 102, 204, 260&nbsp;

* Тролейбуси: 2,9&nbsp;