Древногръцка скулптура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране |
к. |
||
Ред 3:
== Развитие и характеристики ==
Гърция разполага с богато разнообразие от [[мрамор]]и и други видове обработваеми [[скали]], а мекият средиземноморски климат прави голотата на човешкото тяло естествена и необходима за живота. Човешката фигура е била добре познат и разбираем сюжет, изразител на многообразни идеи и с неограничени възможности. Днес са оцелели много творби различни по стил, тематика, материя, техника и размери. Много от статуите са безвъзвратно повредени. В наши дни историята на древноелинската скулптура е ясна не само в общи черти, но и в подробности, въпреки това продължава да се изучава от гледна точка на нейната роля като изразител на обществени и религиозни идеи.
== Обществена и религиозна роля ==
Всяко едно от произведенията на древноелинската скулптура е създадено с определена цел и е подчинено на религиозен [[култ]]. Целта на скулптора е да даде образ на божества, израсли във въображението; да показва човешки образи - познати или непознати; да изобразява такива образи, събития, подвизи и случки, които заслужават почитта на следващите поколения; да илюстрира [[мит]]овете, които изпълват въображението на млади и стари. В скулптурата, нерелигиозни теми започват да се появяват едва от началото на IV в. пр. н. е. Още през ранната [[Древногръцка архаика|архаическа епоха]] релефната и триизмерната скулптура се оформят като самостоятелни видове. Най-старите паметници на кръглата скулптура са запазени от края на VII в. По своя вид обаче те издават една много стара традиция, представена от дървените култови статуи, наричани [[ксоанон]] (ξόανον). Приблизителна представа за тези първи скулптури дават най-древните каменни произведения, в които още личи техниката на дърворезбата. Религиозната роля на скулптурните произведения се вписва в свързване между божеството и представата за него, т. е. между бога и образа му. В изображенията на боговете древните елини въплъщават идеята за самите божества. Строят им [[храм]]ове-жилища, принасят им [[жертвоприношение|жертви]] и дарове ([[оброк|оброци]]).
Обикновено скулптурните фигури в Древна Елада не са по-големи от човешки ръст, често са дори по-малки. Най-големите са били хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)]] в [[Партенон]]а на [[Фидий]], а най-малките са дребните теракоти. Най-често срещани са глинените, бронзовите и мраморните статуетки. По-редки са статуетките от мек варовик, поради нетрйността на материала. Освен големите богове, постоянни теми на скулптурите са фантастични същества, обитаващи пространствата между света на небесните боговете и хората, или [[Подземен свят|подземния свят]]. Многобройните изображения на същества като [[сфинкс]]ове, [[горгона|горгони]], [[грифон]]и и др., имат за цел да задържат в себе си злата сила. Например, вярва се, че образът на мъртвия върху надгробния паметник задържа тази сила и не й позволява да смущава живите. Голяма част от произведенията на древноелинската пластика са били предназначени за оброчни дарове в храмове и [[Светилище|светилища]]. Фигуралното пластично изображение на животно, представено в светилището, играе в религиозната практика роля на жертвен принос, на живо животно. Антропоморфизмът на древноелинската религия налага човешки образ на божеството, което води до немалко трудности при тълкуване на статуите, особено ако върху тях липсват надписи или допълнителни данни. Често те са еднакви по материя, по техника и пози. Едва в по-късната епоха практика става покрай човешкия образ, представящ божеството, да се изобразява животно или предмет, тясно свързани с култа, както и постоянни атрибути на бога. Например образът на [[Зевс]] често е придружен от [[орел]], а на Атина - от [[кукумявка]].
== Художествена тематика ==
В скулптурата има няколко постоянни общоелински митологични теми: [[Гигантомахия]], [[Амазономахия]], [[Троянската война]], [[Херакъл|Херакловите]] подвизи. Те дават безброй сюжети не само за монументалната скулптура, но и за хиляди по-малки изображения или дребни предмети на бита, украсявани със скулптурни образи – [[Фибула|фибули]], оръжие, разнообразни домашни предмети, малки плочки и т. н. Религиозните сюжети намаляват в репертоара на скулптурите от IV в. насетне. В духовния и художествения живот се появяват нови тенденции, като обожествяването на простосмъртни, култ към личности, които са съумели да завладеят умовете и сърцата на своите съвременници, или са били прочути владетели. Древноелинското изкуство е съсредоточило внимание върху темата за човека, следователно човекът, изобразяващ божество, е представен идеализиран. Важна отличителна черта на творбите е обобщеността, образите са типични, а не конкретни. Голото тяло заема почетно място в скулптурата на Елада, но то се отнася главно до момчешката голота, не и за тялото на момичето/жената. В архаичната скулптура женското тяло е почти винаги плътно облечено, в класическата – покрито с диплите на облеклото, а от IV в. насетне се разкрива с блестящата си голота.
== Облекло ==
Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините обаче, по които са носени частите на това облекло са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза - [[хитон]], която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича [[пеплос]] и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. [[Химатион]]ът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените - винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало - [[Хламида (дреха)|хламида]]. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.
== Техника и приложение на скулптурата ==
В историята на изобразителното изкуство древноелинската скулптура е новатор в много отношения. Фризът със скулптурните [[релеф]]ни разкази е познат и на Изток. Новото в Древна Елада е [[фронтон]]ът и [[метопа]]та, чиито архитектурни пространства се запълват със скулптури във висок релеф или с кръгла скулптура. При метопите, една многофигурна сцена се накъсва на отделни моменти, които се разполагат на всяка метопа, но са свързани в единно действие. Отделени от плоския фон, фигурите са триизмерни статуи, а не релефи.
Line 33 ⟶ 28:
== По-известни елински скулптори ==
[[Мирон]] е древногръцки скулптор от средата на V в. пр. н. е. Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и "Дискохвъргач".
Line 47 ⟶ 41:
{{commons|Category:Ancient Greek sculpture}}
[[Категория:
{{Link FA|he}}
| |||