Цветан Стоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавяне на допълнителни биографични данни - агентурното му минало - сътрудник на ДС - и пасивността му спрямо творчеството на Г. Марков.
хубаво, но трябва да се цитира и източник
Ред 11:
}}
 
'''Цветан Стоянов''' е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Сътрудничил е на Държавна сигурност. Превежда и издава произведения на [[Шекспир]], [[Суифт]], [[Байрон]], [[Шели]], [[Колридж]], [[Бърнс]], [[Шарлот Бронте]], [[Чарлз Дикенс]], [[Оскар Уайлд]], [[Бърнард Шоу]], [[Джек Лондон]], [[Уолт Уитман]], [[Емили Дикинсън]], [[Киплинг]], [[Стайнбек]], [[Колдуел]], [[Джон Брейн]], [[Харпър Ли]] и мн. др.
 
== Биография ==
Ред 23:
Автор е на книгите ''„Невидимият салон“'', ''„Културата като общение“'', ''„Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“'', ''„Геният и неговият наставник“'', ''„Непобеденият победен“'', ''“Мъдростта на древните митове”'' (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват ''„Невидимият салон“'', ''„Броселиандровата гора“'', ''„За хубавите разговори“'', ''„Българско, наистина българско“'', ''„Случаят Емили Дикинсън“'', ''„По повод духа на мястото“'', ''„Езикът на певеца“'', ''„Поуките на житието“'' и др.<ref>[http://www.events.bg/bg/holidays/4875/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2---%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB Цветан Стоянов - преводач, критик, писател], EVENTS.bg, 28 януари 2010 г.</ref>
 
Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Според критиката: ''„Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.“''<ref>[http://literaturatadnes.com/archives/170 Пети национален конкурс за есеистика “Цветан Стоянов”], Литературата Днес, 16 ноември 2008 г.</ref>
 
За него [[Константин Павлов]] казва: ''„Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“.'' В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.
Ред 29:
Писателят [[Тончо Жечев]] го смята за най-видния мислител на своето поколение.<ref>[http://forum.mediapool.bg/viewtopic.php?p=191541&sid=3c358f457131bb9f362ab5720c8c551a 3 юли. На днешния ден в България], mediapool.bg</ref> В предговора си към неговите ''“Съчинения в два тома”'' (1988) той пише: ''“След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.”'' <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=920666641&sectionID=5 ''“Тодор Живков - мит и истина. Идва ред и на другите критици”''], Боян Кастелов, ЗНАМ.bg, 2005 г.</ref>
 
Един от най-близките и ценени приятели на [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. Но за когото всъщност не публикува нито ред в официозния печат.
 
През 2001 г. [[Национален Дворец на Културата|НДК]] организира двугодишен ''Национален конкурс за есеистика "Цветан Стоянов"''.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1587203036 Известни са победителите в конкурса за есета на името на Цветан Стоянов], news.bg, 22 май 2001 г.</ref>