Юрий Венелин: Разлика между версии

Роден е на [[22 септември]] [[1802]] година в село [[Тибава]] (днес в [[Украйна]]) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещеятбъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в [[Лвов]]ския университет. По-късно заминава за [[Кишинев]], където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва [[медицина]], но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През [[1824]] г.година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно "Древните„Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите “русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелегентцияинтелигенция.

През [[1830]] година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]). Посещава някои български градове като [[Варна]], [[Каварна]], [[Силистра]] и други, и записва редица [[народни песни]] и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на [[български език|българския език]].

През 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса [[Васил Априлов]], с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Юрий Венелин е автор на съчинението "Старите„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите"русите“, издадено в 3 тома през [[1829]]-[[1841]] година. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга "Критически„Критически изследвания за българската история"история“ е публикувана посмъртно /(с известни съкращения/) през 1849 година в [[Москва]] по инициатива на [[Спиридон Палаузов]] и със средствата на живеещия в Русия български търговец [[Иван Денкоглу]]. През 1853 година книгата е публикувана изцяло /(по ръкописа на автора/) в [[Земун]], /[[Сърбия]]/ в български превод на калоферския учител [[Ботю Петков]] /(бащата на [[Христо Ботев]]/) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.