|
'''Руран''' или ''жужан''(на [[китайски език|китайски]] 柔然) е конфедерация от монголоезични [[номади|номадски]] племена, разположени по северните граници на [[Китай]] от края на [[4 век]] до края на [[6 век]].
Наименованието ''жужан'' вероятно е китайска транскрипция на самонаименованието на рураните. В китайските източници за тях се използват и обидните имена '''жужу''' (茹茹, буквално „храна за животни“) и '''жуанжуан''' ((蠕蠕, буквално „пълзящи насекоми“). Според [[Живко Войников]] названието "жужани" вероятно отразявя [[бурятски език|бурятското]] ''zūūn'' – „изток“, ''zon'' – „хора“, ''zūūnzon'' – „източни хора“, или [[монголски език|монголското]] ''dzun'' – „изток“, ''žančih'' – „убивам“, ''zanah'' – „опасност“, „заплаха“, ''dayn'' – „война“, ''daysan'' – „враг“, т.е. „източни хора“ или „източни врагове“.
Анализ на названието '''Жужани''' (Róurán) 柔然, 茹茹, 蠕蠕. Йероглиф 柔, съвр.форма ''róu'', в епохата Хан ''nәw'', в епохата Вей ''ńiw'', епохата Тан ''ńәw'', значение: мек, слаб, нетраен. Йероглиф 然, съвр.форма ''rán'', в епохата Хан ''nan'', Вей, Тан ''ńen'', значение: съгласявам се, одобрявам. Въстановка: '''„ńiw-ńen”'''. При втората форма е използван йероглиф 茹, съвр.форма ''rú'', в епохата Хан ń(h)a, Вей, Тан ''ń(h)o'', значение: сплетени корени, вид блюдо, храна. Въстановка: '''„ń(h)o-ń(h)o”'''. При третата форма: йероглиф 蠕, съвр.форма ''ruăn'', в епохата Хан, Вей, Тан ''n(h)ón'', значение: подвижен, непостоянен, вид насекомо. Въстановка: '''„n(h)ón-n(h)ón”'''. Виждаме че и трита варианта предават сходен етоним, звучал като '''„нюнен”''', '''„нхонхо”''' или '''„нхоннхон”'''. Предполага се че отразява монголска дума ''Nirun'', но като произход, близък до китайските транскрипции, може да посочим прамонголското ''*nökör,'' средновековен монголски ''nokor, nūkәr,'' халха-монголски ''nöxör,'' бурятски ''nüxer,'' калмикски ''nökŗ,'' ордоски ''nöγör,'' дагурски ''nugur'' – млад мъж, стопанин, съпруг, приятел, заето в солонски ''nuhö'', и еднозначното в пратунгусоманджурски ''*ń(i)ari,'' евенкски ''nirawī,'' евенски, орокски ''ńarị,'' нанайски ''nịŕa,'' солонски ''nirō,'' чжурчженски ''nerma'' – млад мъж, стопанин, съпруг, приятел, в средновековен корейски ''narná''- храбрец, чувашки ''śarmъk'' – млад мъж, древнотюркски (караханидски) ''jezne'' - зет. (ССТМЯ-1,стр.599,609),(S-ME), (S-Ch-D) Или самоназванието е означавало: хора, мъже.
Сведенията за управляващия елит на Руранския съюз са оскъдни, но според ''[[Вейшу]]'' те произлизат от [[сянби]]. В края на 4 век жужаните завладяват земите на днешна [[Монголия]] и [[Централна Азия]], както и части от [[Сибир]] и [[Манджурия]]. Честите нашествия оказват силно влияние на съседните страни, въпреки че жужанската държава е унищожена около [[560]] от нов съюз на [[тюркути|тюрки]]те, начело с харизматичния род [[Ашина]], и китайските династии [[Северна Ци]] (Бей Ци) и [[Северна Джоу]] (Бей Джоу).
== Свързване с аварите ==
Според някои хипотези [[Европа|европейските]'''Получер текст'''] [[авари]] от [[6 век|6]]-[[9 век]] произлизат от едно от племената на жужаните. Тази версия се оспорва, тъй като в китайската хроника ''„[[Ляншу]]“'' ясно се посочва, че аварите - хвар, са част от племената малки [[юеджи]], известни и като хуа - [[ефталити]]. От друга страна, според изследователи, като [[Лев Гумильов]], между средноазиатските хвар и европейските авари няма връзка.
== Външни препратки ==
|
