Долна Секирна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== История ==
Според историците живот по тези места е имало още преди пет века. Предполага се, че село Долна Секирна е възникнало и се е оформило върху землище на старо [[траки]]йско селище.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък , при съвместният им живот , те изграждат своеобразния си диалект , бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем , че особенното в това оформяне е , че то става в условията на притеснен живот под турско робство. Още от далечното минало , та до наши дни , основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче , то си има някои особености. На първо място , за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер. На някои места има закътани валози , с дълбока наносна орна земя. Те дават по – високи добиви , но са малки по площ. Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове , силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци” , където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място , докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра , само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла , и ако торенето не се повтори , става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Налице са добри , обширни пасища , много изворна и течаща вода и доста зелени ливади и гъсти гори съответно за тревен и листен фураж. Разбира се , с него добре се справчт семействата , имащи повече членове – мъже , жени и по – големи деца , за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания.
- миньорска работа в близкият град Перник.
- Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии.
- Друга група от хора избирали за втора професия строителството
- По- младите намирали малко по – лека , но слугинска работа на чистачи и преносвачи.
Дохади на селяните носели и протичащите тук бистри планински реки. В селото по това време е имало 40 воденици. За всеки 100 кг смляно жито се е вземало 10 кг брашно. Като се има в предвид , че една каражейка е смиляла за 24 часа , не по – малко от 100 кг жито. Дохади за Долна Секирна носели и притежаваните от хората гори. Да се отсече , превози и изделя всяко дъбово или буково дърво не било леко. Обаче всеки петък от селото излизали тежко натоварени, скърцащи волски коли на път за предстоящия съботен пазар в гр. Перник. Цялата нощ тежката кола се търкаляла бавно по чакълестия път, натоварена с по десет издялани греди или тридесет мертека, които още рано сутринта се разпродават като топъл хляб. След това каруцата се връщала в селото за да подготви следващата пратка и отново на път. Трябва да се отбележи , че чак до средата на 20 век, тук съществували белезите на самозадоволяващото се затворено, натурално стопанство.
В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.
| |||