Долна Секирна

българско село

Долна Секирна е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

Долна Секирна
Общи данни
Население 146 души[1] (15 юни 2020 г.)
4,13 души/km²
Землище 25,701 km²
Надм. височина 813 m
Пощ. код 2397
Тел. код 07751
МПС код РК
ЕКАТТЕ 22263
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Долна Секирна се намира във физикогеографската област Краище в Западна България, в най-югозападната част на община Брезник, на границата с община Трън. Населеното място е разположено между два притока на река Светля, в подножието на Ерулска планина, с най-висок връх – Големи връх (1480,5 m.)

ИсторияРедактиране

Село Долна Секирна е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. Оттук нататък, при съвместния им живот, те изграждат своеобразния си диалект, бит и култура, своя неповторим облик. Трябва да подчертаем, че особеното в това оформяне е, че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало, та до наши дни, основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук, обаче, то си има някои особености. На първо място, за това че малките орни площи имат обикновено по-висок планински характер. Повечето ниви са пръснати по землището на стръмни скатове, силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци“, където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място, докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра, само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла, и ако торенето не се повтори, става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по-доходно от земеделието. Разбира се, с него добре се справят семействата, имащи повече членове – мъже, жени и по-големи деца, за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен със земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски дейности.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Сурвакарската група на село Долна Секирна, която е носител на множество награди от национални и международни фестивали. Групата е запазила традицията продължава да спазва обичая всяка година. Вечерта на 13 януари групата прави среща със сурвакарски групи от други села, а на 14 януари обхожда всяка къща в селото. Първата организирана изява на групата е на Пернишкия фестивал „Сурва“ през 1971 година. Сурвакарската група излиза за първи път на международната сцена през 2008 г. на 11 март на карнавала в град Струмица, Република Македония.
  • В селото е имало два частни дарака – единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на 1947 г.
  • Църква „Св. Неделя“ – художествен паметник от епохата на Българското възраждане.
  • Паметник на загиналите секирчани във войните през 1912-1918 г.
  • През 2004 г. в село Долна Секирна е открита паметна плоча на легендарния хайдутин Иво Войвода. Иво Войвода е местен герой, с когото жителите на селото се гордеят и на когото са кръстили читалището си. Иво Войвода и четата му са действали през 1820-1830 г. в планините на Трънско, Брезнишко и Радомирско.

ДругиРедактиране

През 1998 г. в село Долна Секирна е учреден футболен клуб „Големи връх“ с президент Димитър Мирчев. Отборът записа рекорд в III дивизия – 17 поредни победи от 17 играни мача. Сега славният футболен валяк „Големи връх“ не съществува и името му трупа праха на историята.

ЛичностиРедактиране

На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят Янко Станоев. Издал е над 15 книги – „Неандерталецо мой“, „Двойникът“, „Блудният син“, „Домашни истории“, „Децата на Афродита“ и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда „Златният ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.

Местният родолюбец Евлоги Бонев е роден в Долна Секирна, но повече от половината си живот е живял в чужбина. Той е ктитор на Ерулския манастир „Света Троица“ и дарител за реставрирането на иконописите в църквата „Света Неделя“ в Долна Секирна. През 2016 г. с негово спомоществувателство е осветена стара чешма, в близост до родната му къща, по инициатива на хора от селото. Чешмата е изградена през далечната 1937 година от Иван Гигов, но напоследък била в лошо състояние. Около нея е изграден кът за отдих с пейки и маса.

ЛитератураРедактиране

Роденият в селото историк Методи Попспасов написва краеведческо изследване, издадено със заглавие „Долна Секирна – вековен живот в антична околност“, ИК Интержурнал, София, 2005 г.

Външни препраткиРедактиране