Във връзка с въстанието на цар [[Петър Делян]] през [[1040]] г. и нашествието на [[печенеги]]те през [[1048]] г. [[България|българските]] и [[Византия|византийските]] исторически {{източник|извори споменават}} тук крепост: ''„Има яка българска крепост '''Боян''' (Βοιάνος). Там бяха именити и войнствени мъже-българи, а техният войвода там бе тъй нареченият Ботко. Като се окуражеха в своята храброст, те излизаха вън от крепостта, за да се бият, като че ли се срамуваха да останат в крепостта.“'' ([[Какавмен]] за въстанието на Цар Петър Делян). Името на крепостта [[Батил (Бояна)|Батил]] най-вероятно е свързано с това на споменатия като ''[[Ботко]]'' войвода. Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата [[Боянска църква]], на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).
В [[Бояна]] е била извънградската резиденция на [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] част от която е била самата Боянска църква и са живели аристократи на [[Втора българска държава|Втората българска държава]].
